Странно нещо е паметта. Скрила е в кутийките за спомени прекрасни неща и когато най-малко очакваш, нещо дребно я събужда и те пренася в света на миналото.
В петък се случи и на мен. Припомних си дните прекарани с книгите на Петър Бобев в ръка и се пренесох за малко отново в приказните му светове населени със съвсем земни герои.
Спомних си дните, когато бях корсар, четейки „Куцият дявол”, бях авантюрист копаещ сухата австралийска земя в търсене на черни опали, а откривайки последните следи от египетските фараони („Опалите на Нефертити”). Влизах в кожата на полярна меча („Самотникът от ледената пустиня”) или се носех в океана с белият делфин („Белият лоцман”). Спусках се в морските дълбини и виждах гибелта на един нов свят, унищожен не от дълбокоморски чудовища, а от човешката алчност и жажда за власт („Светещата гибел”).
И още и още и още...
Почувствах се виновен, че съм затворил в чекмеджето тези преживявания. Потърсих старите книги и ги избърсах внимателно от праха. Купчината е пред мен. Прелиствам страниците и съживявам спомените един по един.
Сещам се, обаче за нещо друго. За автора и забравата. Историята е несправедлива, но и когато пишеше Петър Бобев не беше от лансираните писатели. Един човек започнал да пише късно и то не за слава, а за да напише приказка на дъщеричката си. Такъв и остава за мен - Разказвач на приказки. Всичко, което е написал е като разказана на любим човек приказка. Четеш и сякаш чуваш гласът на приятел, който ти разказва за своят фантастичен свят.
Критиците не говорят за него. Подминават го и само някои, някак срамежливо го наричат българският Жулн Верн или българският Александър Беляев. Само, че...
Нито французите ще забравят Жулн Верн, нито руснаците Беляев. Двете нации имат много прекрасни автори и ще имат още. Защото не ги забравят.
Потърсих в нета нещо за Петър Бобев. Често намирам там някои книги и въпреки, че предпочитам мириса на хартията, ми се случва да прочета някоя книга и в електронен вариант.
Не намерих нищо. Дори страницата в Уикипедия е непълна. В нета има хиляди и хиляди линкове към страници, в които пише неща от рода: „Днес ме присърбя гърба и се почесах”, но много малко са нещата за хората, които са създали неща, с които България може само да се гордее. Парадокс...
През 1988 година поднових абонамента си в градската библиотека. Бяха тежки времена и в града затвориха голяма част от районните библиотеки. Остана само градската и тази в ромската махала. Хората там направиха подписка и събираха в продължение на години, пари за поддръжка, заплата на библиотекарката и за нови книги. Поредният парадокс...
Тогава градската библиотека беше с намален персонал, но работеше и в събота и в неделя до обяд. След година-две увеличиха персонала, но затова пък престанаха да работят в почивните дни. Библиотекарите станаха общински чиновници и работното време съвпада с моето. Принудиха ме да се откажа от абонамента. Поредният парадокс...
Отклоних се от темата, но пък ще завърша с няколко снимки от кориците на първите книги, които прочетох от Петър Бобев. Дано и друг се сети за него и се върне за миг към дните прекарани с книгите му в ръка.
Добавям и линка даден от slavuncho , от където може да изтеглите някои от книгите на Петър Бобчев. Намерих го още при писането на постинга, но не успях да го отворя и затова не го включих. Дано имате повече късмет!
Моята библиотека
....
:-) зарадва ме твоят пост, нищо че започва със "забравеният". от горните три книжки със сигурност съм чела "Куцият дявол".
ОтговорИзтриванезарадва ме, защото нашите автори са добри и понеже са наши, имат какво да кажат на нашите деца, на нашите юноши, на нашите възрастни.
и от нас зависи колко помнени ще бъдат :-)
Така е Aria, задължени сме им. Задължени сме и на поколенията след нас.Радва ме, че тази година племеницата ми се е разчела и ще се опитам, да и рекламирам и книги от моето детство. Сигурен съм,че започне ли ги веднъж ще ги помни и като възрастен човек. Някога може и тя да ги извади от кутията си за спомени и да ги даде на тези след нея.
ОтговорИзтриванеОт посочените съм чела само "Телената обеца" :)
ОтговорИзтриванеКутийката със спомени не се отваря току-така. Все пак това са съкровища, но хубавото е, че не сме скъперници :)
Приветствам идеята всеки от нас да извади от своята кутийка, колкото прецени, и да сподели съкровищата с другите чрез блога си - Аквичка с детските книжки, Aria със Светослав Минков, Владо с Петър Бобев :)
Аз напоследък се ориентирам изцяло към български автори, и в момента чета "Рицарят" на покойната вече Вера Мутафчиева (лека и пръст). Книгата е трето издание, от далечната 1979-та. Понеже е преиздадена в едно томче заедно с "Аз, Анна Комнина", неграмотни и недобре осведомени колеги в публикация в нета се изложиха да споменат, че "Рицарят" е последната и книга.
Нещо като почесването по гърба. Пффф.
Но поне удоволствието от самите книги никой не би могъл да ни отнеме. Нито споменът за разказвачите.
Петър Бобев!
ОтговорИзтриванеВърна ме толкова назад, в дните на едни слънчеви ваканции, в един селски двор с огромен орех, под който четях Бобев. За мой срам, дори не можах да се сетя и едно заглавие, но у мен, при спомена за книгите му, изниква едно такова хубаво чувство...
Владо, Тодоре, момчета, не така! :-) Стига виновност, стига срам - това са клишета, които ни набиваха през последните х години, а вие не ги заслужавате.
ОтговорИзтриванеХайде да се радваме - че един прекрасен български разказвач е запомнен от когото трябва, а той/те ще предадат нататък книгите му.
P.S. Тези книжки аз можех да ги чета при братовчед ми, роден в същата като мене година. Тогава ни купуваха книжките и играчките по полов признак и моите родители явно са преценили, че Петър Бобев не е за момиченца. Макар че за момиченцето което бях са били :-)))
@Хриси, чакам и ти да го направиш. Може пък да ме подсетиш за нещо забравено.
ОтговорИзтриване@Тодор Сантов, ще се сетиш:). Понякога кутията с скътана надълбоко, но е там.Кликни върху името в постинга. Библиографията не е пълна, но съм сигурен,че ще видиш повече от едно познато заглавие.
:) От тук: http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=author&q=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B2 можеш да "дръпнеш" някои от по-новите му неща. Друго в мрежата, като текст, не намерих.
ОтговорИзтриванеСега чета "Каменното яйце" и с чиста съвест мога да кажа, че Майкъл Крайтън е американският Петър Бобев.
За съжаление в изкуството, пък и не само, често е по-важно къде си се родил, а не колко си талантлив...
@slavuncho, добавих линка в постинга, но вчера не успях да го отворя. Днес стана. Само ще допълня, че не е важно само къде си се родил, а и кой ти прави PR-а:)))
ОтговорИзтриванеЕдин добър писател никога няма да бъде забравен, докато има хора, които така помнят и милеят книгите му.
ОтговорИзтриванеОпалите на Нефертити, Отмъщението на мъртвия инка, Куция дявол ... ах, колко любима ми е последната, откраднах я от леля ми, за да я имам само за себе си, винаги ...
Сълзи ми пълнят очите като се сещам за всички прекрасни мигове от детството, по корем с книга и чиния сурови червени чушки за хрупане ...
Хората остаряват, забравят и умират, а историята е жестока в способността си да забравя. Всъщност може би си права, защото най-старите истории на човечеството са запазени не на камък или хартия, а от хората, предавайки ги от поколение на поколение.
ОтговорИзтриванеЩе си призная и аз нещо. Като малък и аз откраднах една книга. Беше "Малкият принц".
Аз съм на 25 години. Запознах се с името на Петър Бобев от книгите на баща ми. Първата която прочетох беше "Фаетон". Останах безмълвен, продължих с "Каменното яйце" за да стигна до "Разум в бездната". Последната наистина ме плени завинаги и превърна Бобев в мой любим автор. За съжаление все още не съм чел "Куцият дявол" няма я в Окръжната библиотека. Всъщност в окръжната библиотека има толкова малко негови книги. Слава Богу успях да намеря невероятната "Галатея", събуждащата тъга "Боа и диаманти", както и "Гладиаторът". "Отровният пръстен", "Телената обеца". Какъв автор! Няма друг такъв. Аз съм журналист , опитах се да направя филм за него и все още не съм се отказал, но се затруднявам в търсенето на специалист, който да разкаже за него...какво да се прави.
ОтговорИзтриванеКакво да ви кажа, аз сьм в Лас Вегас, Невада и гледам да преведа на английски, защото в света няма подобен автор. Нито Жул Верн, нито Карл Май, Майн Рид и други велики автори. Нашият просто не може да се сравнява с тях, той е много по-различен! Отново се убеждавам че някой хубави неща се случват ведньж в живота! Има един океан с л*й*е*и произведения, дето застрашава хубавото в живота. Подкрепям идеята за филм защото той заслужава. Бобев е изключително явление в Бьлгария и трябва да го носим като знаме!
ИзтриванеАнонимен, в Читанката, в Работно ателие е качено сканирано копие на Куцият дявол. В момента аз го обработвам, след одобрение ще се публикува и като готов текст.
ОтговорИзтриванеВече е средата на 2014, а още не сте въвели "Галатея". Много бавно пипате. Аз имах щастието да я чета на юношеска възраст, както и всичко останало на Петър Бобев, но на времето ми я откраднаха, а сега я искам и в електронен вид.
ИзтриванеАнонимен, потърси я от приятели, познати или в антикварните книжарници. Струва си човек да я прочете. В нея има история, фантастика и какво ли не, вплетено по невероятен начин.
ОтговорИзтриванеПиша тук след две години. Вече прочетох Куцият дявол и куп още велики книги на Петър Бобев. Поклон пред този уникален автор. Надявам се един ден моите деца да израстнат с неговите книги, възможност, която на мен не ми беше предоставена като дете. Случайно се натъкнах на една от книгите на баща ми. А и аз смятам, че част от книгите трябва да се четат на една по-зряла възраст. Един вече 27 -годишен журналист.
ОтговорИзтриване