Човек

-Кой е там в тъмното?
-Аз съм.
-Добре, че си ти! Успокоих се малко. Напоследък всякакви се мотаят насам… Ама чакай малко. Кой все пак си ти? И какво правиш в тъмното. Защо не дойдеш насам?
-Аз съм си аз! Като ти кажа, кой съм какво ще спечелиш? Пък и мога да те излъжа, ако искам. Нали съм в тъмното и не ме виждаш.
-Хм... Да кажем, че си прав. Не е и моя работа, но все пак, какво правиш там?
-Търся. Търся нещо. Отдавна го търся и вече се отчаях, но не спирам. Човек търся.
-Някой определен човек ли? Защото аз познавам повечето на тази улица, пък и на съседната. Ако искаш да те опътя.
- Не разбираш. Определен човек и баба знае да намери. Има си адрес и лична карта и все някъде го водят на отчет. Аз търся Човека.
-Защо пък си го затърсил? Пари ли ти дължи?
-Исках да го видя само. Все за Човека говорим, ама общи неща. Дрън, дрън, дрън... Чудя се дали наистина съществува или е просто част от фолклора.
-И го търсиш на тъмно? Ще ме извиняваш, ама си мръднал малко. Всъщност май е имало един като тебе, но той е ходил с фенер. Доста отдавна е било.
-То и аз носех запалка с фенерче, ама беше червена и ми я взеха едни катаджии. Трябвало да нося две, ама тогава щял да съм превозно средство и съм нямал работа на тротоара. И акт ми съставиха. Искаш ли да ти го покажа?
-Мерси, но не! Само не разбирам, как така в тъмното. Виждаш ли нещо?
-Тук при мен нищо ни виждам, но теб под лампата виждам добре. Не е лесно, но какво да се прави. Задачата е отговорна.
- Щом казваш... Попадна ли на следа?
- Още не, но не се отчайвам. Не съм обиколил навсякъде. Питах в общината, но от там ме пратиха в психодиспансера. Питах и там, но докторът само ме изгледа странно и нищо не каза. Но пък си таксува профилактичен преглед.
После ходих и до „Метро” и „БИЛЛА”. Там са много учтиви хората и ми обърнаха внимание. В момента нямали в наличност, но да съм минел другата седмица. Обаче имали нови промоции. Съвсем на сметка. Взех си от „БИЛЛА” бутилка уиски с чашка.
После реших, да не чакам другата седмица и да го потърся там, където е най-скришно- в тъмното. Може да е някъде тук. Да си стои тихичко и да не се обажда. Кой го знае какъв е? Уж бил такъв, бил онакъв, ама щом никой не го е виждал, откъде да си сигурен.
-Е, търси си тогава. Аз ще си лягам вече, че нощта се изниза. Успех!
Да ти загася ли лампата?
-Ако не те затруднява, ще съм ти благодарен. Дано само луната не се покаже тази нощ. Може пък да го е страх от светлото.
-Лягам си. Само още едни въпрос, ако може?
-...?
-Хубаво ли беше?
-Кое?
-Уискито.
-Горе-долу, ама го взех на промоция. И чашката ми остана.
-Лека нощ!
-Добро утро!


***
Преди седмица прочетох един постинг на Lili – „Идеята за човека”. Всъщност това е нейно ученическо съчинение. Сетих се за моите, но съм ги изхвърлил отдавна. Реших да се опитам да напиша едно съчинение по темата, както бих го написал тогава. Намерих си хубав цитат и седнах пред компютъра. Само, че вместо ученическо съчинение се роди горното недоразумение.
Ако имаше възможност до го прочете, учителката ми по литература в гимназията, би плеснала от радост с ръце и нарисувала в бележникът ми красива двойка с два минуса (не ме обичаше жената, а аз от своя страна и отвръщах със същото).
Мислех да не го качвам, но вчера Lili каза, че съм я бил критикувал и реших да и дам възможност го направи и тя. Пък и не само тя:))).


.....