Гибелта на Атлантида

Някога в далечни времена, имало един град-държава, на която истинското име никой не помни, но всички наричали Атлантида. В онези времена, картите били много неточни и никой не можел да каже къде точно се намирала тя. Някои твърдели, че е на остров, други казвали, че е на морският бряг, а трети, че е в центърът на огромно езеро.
Всички, обаче знаели за Атлантида. В онези времена тя била олицетворение на възможностите на човечеството. Всеки, който стъпел в този град-държава оставал изумен от гледката. Атлантите работели задружно и упорито и в очите на останалите хора от зората на цивилизацията изглеждали като богове.
Градът държава процъфтявал, докато...
Докато в един момент от историята изчезнал. Никой не разбрал, как е станало това. Носели са много слухове, но никой не знаел със сигурност. Някои казвали, че морето се надигнало и заляло Атлантида. Други твърдели, че земетресение или вулкан били причината за гибелта. Трети намесили завистливите богове в драмата. Всъщност мисля, че истината е съвсем друга...
Градът не бил на остров, не бил и на брега на морето. Градът бил основан от група преселници в една широка планинска равнина. Започнали на чисто и следвали мечтите си. В началото било трудно, но постепенно към тях се присъединили и други хора и Атлантида започнала да се разраства. Всеки пристигнал бил приеман с отворени обятия и имал възможност да се включи свободно в общите проекти. Имал възможност да твори свободно и трудът му бил оценявам.
Градът процъфтявал, а славата му се носела навсякъде из древният свят. Всеки искал да го види и много хора пътували с години за да стигнат до него. Пристигнали веднъж, се влюбвали в града и оставали завинаги в него. Място имало, а и били посрещани добре. Всеки от пришълците носел по нещо от своят свят. Нов занаят, ново знание, ново виждане за света. Добавени към заварените те засилвали блясъкът на Атлантида.
Само, че...
Само, че нищо не е вечно. Настъпили тежки времена за Земята. Заредили се години на суша, природни катаклизми и пандемии. В началото атлантите не усетили нищо. Имали лек за всяка беда, но с времето нещастията дошли и до техният дом.
От цял свят се стичали угрижени хора, към този остров на стабилността. Градът се задъхвал и вече не смогвал да приеме всеки новодошъл. Усмивките изчезнали от лицата.
Градът бил управляван от всички негови жители. Само за най-важните неща имало нещо, като съвет от тримата най-възрастни жители. Те се събирали много рядко, но решенията им били като закон за всички останали.
Било дошло времето за спешни мерки. Събрали се мъдреците и започнали да умуват. Три дни умували и накрая решили:
За всичко са виновни пришълците! Ако ги няма нещата ще се оправят. Затова от този ден, всеки атлант за да остане в града –държава трябвало да докаже, че наистина е атлант.
Спогледали се смутено атлантите, но решенията на Съвета били закон. Първо решили да разгледат родословните дървета, но за тяхна изненада, ако приложели този критерий в градът не трябвало да остане никой.
Мислили, мислили и накрая отишли при мъдреците за съвет. Събрали са пак мъдреците. Пак умували три дни и накрая взели решение. Направили един калъп. Който влезнел в него бил признаван за атлант по право. Останалите трябвало да напуснат града-държава.
Наредили се жителите на опашка пред калъпа. Мерили се един по един цял месец. Само, че никой не влизал в калъпа и почти всички тръгнали по-широкият свят да търсят друг дом. В Атлантида Останали само тримата мъдреци. Те били направили, калъпът по своите мерки.

Минали години и хората престанали да чуват за Атлантида. Не знаели причината и гадаели много. Някои казвали, че морето се надигнало и заляло Атлантида. Други твърдели, че земетресение или вулкан били причината за гибелта. Трети намесили завистливите богове в драмата. Никой не знаел истината...
Много хора и до днес търсят Атлантида. Търсят я на дъното на морето, сред огнените езици на вулканите и къде ли не. Сигурно, ако знаят, какво да търсят лесно ще я намерят, но никой не знае истината.
Всички търсят руини, а такива няма. Атлантида и до ден днешен си е на мястото и не се е променила. Само, че...
Само, че е застинала във времето преди хиляди години, а в нея живеят само хората побиращи се в калъпът. Животът отдавна е напуснал градът-държава и днес той е просто едно селце. В него рядко идват нови хора, а и не остават дълго. Продължават нататък и дори не предполагат къде са били. Продължават нататък и търсят своята Атлантида. Някои може би ще я намерят и ще останат в нея.
Ще донесат със себе си живот и идеи. Все неща, което не се побират в един калъп.
Дори такъв направен от много мъдри хора...

....