На КатКат
(едно изпълнено обещание)
Поглеждам навън и гледката ме кара да се усмихна. Земята е покрита с тънка пелена от сняг, а дребни снежинки понесени от вятъра, се вият в луд танц. Слънцето, обаче е пробило през облаците и гали с лъчите си всичко, до което се докосне. Капчуците пеят за идващите топли дни. Пеят за идващата пролет, която ще събуди всички и ще даде живот и на неодушевените неща. Пеят за поредната победа на любовта над мрака. Пеят за събудените надежди.
Преживели сме и тази зима. Виждаме вече краят на мрачните зимни дни и идва най-прекрасният сезон. Сезон на сътворението и радостта, който всяка година събужда мечтите ни и ни дава сили за ново начало.
Ще хвърлим топлите дрехи, ще търсим слънчевите лъчи и ласкавият вятър. Пролетта ще ни подтикне да потърсим другите хора. Ще възродим любовта си или ще потърсим нова. Ще вдигнем очи от земята и няма да поискаме да ги наведем никога повече. Ще намираме красотата навсякъде, където погледнем и очите ни няма да смогват да и се насладят.
Дали обаче, ще успеем да прогоним зимата от душите и сърцата си? Дали поне за три месеца ще виждаме красотата на света, а не само озъбената му маска? Дали новините за убийства, катастрофи и политическа наглост няма да заличат последните човешки неща във всеки от нас?
Не зная. Надявам се да успеем, защото иначе ще трябва да чакаме още цяла година, до следващата пролет. Надявам се да свалим черните очила и да видим усмивката на другите около нас. Да видим и поемем протегнатата ръка за приятелство. Да чуем, думите на другите и в тях да намерим поне една събуждаща усмивка. Усмивка изписана върху устните ни, но започваща от сърцето.
Тогава няма да чакаме следващата година, за да отворим отново очи. Ще запазим светлината в сърцето си и няма да усетим нито изгарящото слънце на лятото, нито тъгата на есента, нито смразяващият мрак на зимата. Ще имаме нашата пролет завинаги в нас и ще раздаваме на другите от нея.
Добро утро, Кат!
Не те познавам, но изпълних обещанието си с радост. Този постинг е специално за теб!
Надявам да ти хареса. Ако е така, усмихни се и предай усмивката си на друг. Дай му част от твоята пролет, дай му добра дума и надежда и му кажи да я сподели с другите. Нека усмивката да тръгне по света и да се върне при мен.
Чакам я!:)))))
....
Благодаря ти,Крист!
ОтговорИзтриванеБих добавила: "Усмивката трае миг, но дарява вечност".
Усмихвам се,усмихвай се,усмихнати бъдете!
КатКат
Добро утро, krizt!
ОтговорИзтриванеОтдавна е изгряло слънцето, в посоката, която тук аз не познавам, за да разгледам с кой от цветовете е предпочело да си служи днес (на гости съм). Една бреза наднича от прозореца на третия етаж и продължава любопитството си по-нагоре. От палавия вятър, задигнал вчера триста шапки и помен няма (имам съмнение, че някъде в полето се е заплел из шипките и вика враните за помощ, но те пък са заети с пролетно почистване в браздите... горкият, ще трябва сам да се оправя някак). Неделно се протяга асансьора, защото от последния етаж долавя, че има чай с препечана филийка. Учудвам се на неговия нюх, но заразява със самата мисъл - и аз си правя. Добре, че беше тя (излязох на терасата) - успях да зърна този цвят, по който днес ще стъпва слънцето - безкрайно синьо... излива се в очите, после прелива по-навътре, запълва цялото ми тяло и в най-прекрасната усмивка се разлиства... Изпращам ти я, krizt! Благодаря за хубавите чувства, което си предал!
Кат, не забравяй да предадеш усмивката:)
ОтговорИзтриванеДобро утро,inamay!
ОтговорИзтриванеАз ти благодаря за настроението, което носиш със себе си.Благодаря за усмивката!
Много ми хареса настроението и посланието тук.
ОтговорИзтриванеЩе ви изпратя своя стих, защото само така мога да отговоря на написаното с усмивка:
Пролетта връхлита ме с усмивка
и събужда в мене радостта,
че отново ще се обичаме,
някой днес поднася ни цветя.
Да се усмихвам винаги е лесно.
Зимата усмивката не ми уби,
Ще я отпечатам на лицето,
тя не може да ми навреди
Хубави думи Крис и много пролртно настроение!
Благодаря да стихотворението,paty!
ОтговорИзтриванеМного настроение и на теб! И усмивка:))
При мен отдавна няма сняг, тук не се и задържа за повече от ден-два. Нарцисите по улиците вече разцъфнаха. Пролете е. Мирише на пролет. като лъжица катран в кацата с мед, са новините, които чета в българските сайтове. Натъжават ме и ме ядосват. Опитвам се да махна с ръка и да кажа, майната им. Не винаги ми се отдава. Понякога ги използвам(лошите новини), като лекарство - един вид антиносталгин.
ОтговорИзтриванеУсмихни се и се радвай на живота и пролетта.
krotalka
krotalka,
ОтговорИзтриване:)
Нали нямаш против да напиша това.
ОтговорИзтриване- Стремежът на пролетта -
Когато навън е още студено, вятърът се стрелка между голите клони на дърветата и облаците сивеят до тъмномораво, в нас се опитва да покълне пламъчето на надеждата. Толкова много дни сме я съхранявали в себе си, че вече й е време да се разпукне. Не знаем какво ще поникне от това пробуждане, но очакваме да ни завладее и изведе до този устремен път, който ще ни покаже правилната посока.
Посоката, която сме загубили или все още не сме открили. Но за която след време ще можем да кажем, това е истинската.
Знаем, че понякога е късно, за да е нова и така различна от тази, която сме следвали до сега. Но все пак това, че след зимата идва пролет ни кара отново да се разлистим и макар, че корените ни са накорубени, жилави и обрасли с мъха на отминалото време да се надяваме на млади филизи, от които да се родят плодове.
Плодовете на нашия винаги млад и пълен с надежда стремеж към промяна и това мъничко човешко щастие, от което всички се нуждаем.
Любомир Николов,
ОтговорИзтриванеРазбира се,че не. Хубаво е, когато човек носи пролетта винаги в душата си, както вие.