Месец на промени

Вчера един разговор ме подсети за нещо, което бях позабравил за. Една промяна настъпила в живота ми преди година. Върнах се назад във времето и установих, че по някаква странна закономерност, почти всички важни промени в живота ми са се случвали в този месец. Не знам дали причината е идващата пролет, но съм склонен да приема, че е така. В едни далечни времена хората са празнували, настъпването на новата година в началото на пролетта. Може би причината е, че са били по-близо до природата и са усещали пулса и. Не подкрепям мнението, че в минали времена хората са били мъдри, но в случая признавам, че са били прави.

Миналата година на този ден напуснах работа. За повечето хора отлична. Така и не разбраха защо го направих. Всички гледаха заплатата и нищо друго.
Да, парите си бяха дори прекалено добри за България. Работата беше напрегната, но винаги съм търсил и работил такава. Работния ден почваше прекалено рано и на практика не свършваше. Графиците се променяха непрекъснато се сливаха без възможност за почивка. Ставаш, работиш и си лягаш. Не бях уморен. Чувствах се добре физически. В един момент обаче, се почувствах като единствения човек на планетата. Дори не успявах да опозная колегите в работата. И аз и те бяхме вечно напрегнати и в движение. Решавахме проблеми с машини и хора, а ние самите бяхме на заден план. Някои бяха семейни и така и не разбрах, кога успяваха да видят семействата си. След работа нямаш време за друго освен за сън. Всеки ден, без прекъсване.
Не взех решението веднага. Идеята се мяркаше в главата ми още около новогодишните празници. Видях отново хората, които обичах и разбрах, че не мога без тях. И друг път ми се е случвало да съм далеч от тях, но съм си спомнял за тях всеки ден. Сега и за това не оставаше време. Мисля, че решението съм взел още тогава. Само, че не обичах да се предавам. Мислех, че ще намеря някакъв компромис, но нямаше такъв.
Предпочетох да се махна. Защото парите не даваха свобода, а ме лишаваха от всичко, което обичах. За какво ми бяха след като нямах време дори да ги използвам?
Минах през управителя. Не се изненада. Не ме спря. Беше свикнал. Даже, когото почнах работа се изненадах, че го предвиди. Беше видял и много други като мен. Пожела ми късмет и се втурна към телефоните. Часът беше към 15.30 , а той чак тогава беше намерил време да хапне сандвич на бюрото си. Единственото му свободно време беше рано сутрин, когато разхождаше кучето си и оставяше телефона в къщи. Двадесет минути свобода.

Никога не съм мислел, че парите нямат значение. Важни са. Дават ни известна доза сигурност, но ако мислиш само за тях, вместо независимост получаваш вериги. Имало е различни моменти в живота ми. Имало е и периоди в, които не съм мислил за парите, защото съм ги имал, но ми се е случвало да стигна и до пълна безизходица. Без предупреждение съдбата може да те удари жестоко. Когато слушам някой да казва: „На мен това не може да се случи!”, не го убеждавам в противното. Само се надявам да не греши и ако някога все пак му се случи да си спомни, че има и
по-ценни неща на този свят. Ако забрави ще си остане в дупката.

В момента, заплащането ми е в пъти по-малко. Правя си сметка за всичко, което купувам. Понякога излизам на червено. Взимам неща на изплащане. Работата е скучна и за пръв път ми се случва да отговарям само за себе си. Сигурно, няма да остана дълго на нея, но в момента съм доволен, че винаги имам време за хората, които обичам и за себе си. Все още мисля, че не сгреших. Ако не го бях направил, щях да пропусна няколко мига през тази година, които ще запомня завинаги.
Вече мина половината от този месец. Месец на промени, не само във времето навън, но и в живота ни. Поне в моя живот така се случва. Месецът не е приключил и още не зная, дали и тази година няма да направя стъпка към поредната промяна. Мисля за нея отдавна, но все отлагам момента. Може би вече е настъпило времето за нея.
Може би.

....