Като заговорихме за избирателният закон

В петък в народното събрание беше внесен поредният законопроект за избирателен закон. Този път предложението е за електронно гласуване. Преди време се говореше за задължително гласуване, за мажоритарен вот , снижаване или увеличаване на прага за влизане в парламента и т.н. и т.н..
Сигурно до изборите ще има още предложения. Не е лошо да има различни мнения. Само, че и този път промените в закона ще се решават на тъмно. Ще се преглежда всяка буква с безумната идея, че буквата на закона е по-важна от самият вот.
Спомних си двете мои гласувания преди 1989 година. Историите са смешни за мен и ще ви ги разкажа.
Влязох в казармата на 17 години. Не беше проблем, но точно две седмици преди рожденият ми ден имаше избори. Непълнолетните не гласуват и щях да пропусна това знаменателно събитие. Не бях включен в списъците и в изборният ден, като свободен ме сложиха на пост. Някъде към 18 часа виждам, че към поста тича с всички сили офицерът отговарящ за политическата подготовка на поделението.
Трябвало да гласувам. Губели се 0,001%. Ужас! Срам за образцовото поделение! Смени ме на поста, като сам застана, а мене ме изстреля към избирателната секция. Така и не разбрах, какво стана, когато стигнах там, но сигурно съм гласувал. Честа на поделението беше спасена, а аз се жертвах, като наруших закона по две точки. Даже и отпуск получих за това.
Втория път когато дойде време за избори бях студент. В деня на изборите се прибрах в родния си град и гласувах там. Прибирам се вечерта в София, а в квартирата ме чакат двама с черни шлифери и червени ленти „ОФ”. Бяха много учтиви, но ме закараха до най-близката избирателна секция и гласувах за втори път. После ме върнаха, извиниха се и ми благодариха за разбирането.

Тогава по закон имаше свобода на избора. Гласуването не беше задължително и формално всичко беше демократично. Само, че на партията, която държеше властта не и пукаше за закона. Тя беше закона, тя го пишеше и нарушаваше. Мислеше, че е вечна, а историята я прати там където и е мястото- на боклука.
Днес пак всички партии са се вторачили в закона, а забравят основното. Изборите се печелят с гласовете на обикновените хора.
Само, че е по-лесно да се пишат закони, които после да се нарушават, а не да се предложи нещо смислено, което да убеди хората да гласуват за дадена партия.
По-евтино излиза да се купи един глас, отколкото да се спечели.
Загубилите ще имат 4 години да плюят народа, колко е тъп, че не е избрал тях или не е гласувал и пак ще се вторачат в избирателният закон. Ще спорят за вида на бюлетината, а ще забравят хората, които трябва да я пуснат.
Аз, обаче на тези избори ще гласувам.
Ще гласувам, защото искам България най-после да се отлепи от дъното. Искам утре да сме по-добре от днес.
Надявам се този път това да направят повече хора и да докажем на политиците, че не закона за изборите определя какъв ще бъде пътят на страната ни. Определяме го ние, обикновените хора, колкото и слаби да сме поотделно. Покажем ли го веднъж, всеки ще трябва да се съобразява с нас. Това е пътят.
Щом американците успяха да изберат цветнокож президент, защо пък ние да не успеем да дадем този урок на политиците?

....