Воайорство

Помня една случка от преди години. Вървя по пуст коридор в изоставена производствена сграда, когато една гледка ме кара да застина на място. В краят на коридора, жена на средна възраст се е навела и прилепила плътно око до ключалката на една врата. Познавам жената и знам склонността и да наднича и се рови в чуждите работи, но този път съм озадачен. Зная отлично, че зад вратата няма нищо интересно. Само едно зазидано, тъмно и празно помещение с размери метър на метър.
Обърнах се и си тръгнах тихо, а и така и не попитах какво интересно може да има в гледката на едно нищо.
Наскоро промоциите на Big Brother Family, ме върнаха отново към този спомен. Няма директна връзка, но съобщенията за специалната стая за секс и участието на цял харем в него извикаха в съзнанието ми една дума- воайорство.
Воайорството се използва в сексуален контекс, но винаги съм си мислил, че съдържанието му е по-всеобхватно. Склонността да надничаме скришом към света на другите, най-вероятно е наследство от прародителите ни, които предпазливо са разгръщали клоните на дърветата и с любопитство са наблюдавали животът долу на земята.
С времето това любопитство се е развило, а и обектите са станали други. Съвременните технологии добавят нови богати възможности за надничане и ние масово се възползваме.
Една черта, която я има по малко във всеки от нас. Често дори не я забелязваме и само, когато се превърне в болестно състояние се чудим как се е случило.
Няма съмнение, че днешният човек е заразен сериозно. Предавания като Big Brother, не са причината, а следствие от това заболяване. От скромните ми познания по история зная, че терминът воайорство е възникнал през средните векове, когото е избуял зад маската на фалшиво външно благоприличие. Колкото повече хората крият собствените си чувства и мисли, толкова повече изпитват нездрав интерес към животът на другите.
Спомням си как един съученик, който се ожени в Холандия ми разказа, че е бил шокиран от липсата на пердета . Местните хора просто му обяснили, че не правят нищо различно от другите за да се срамуват от него. Не ги интересувало и какво правят другите.
Представяте ли си такова нещо в България? Тук не ни спират и високите огради. Щом ги има, значи някой крие нещо и трябва да го разберем.
Превръща ме се във общество от воайори и Big Brother е нещо дребно. Озъртаме се и дебнем другите и се чувстваме задължени за споделим видяното. Без това удоволствието не е пълно.
Вижте новините, вижте общественият ни живот. Навсякъде клюките за личният живот са най-четени и популярни. Само някой да направи грешна стъпка и тълпата е готова да го разпъне на кръст.
Отново не зная лекарство, но може би е хубаво преди да погледнем към другите, да обръщаме поглед към себе си.
Дали това, което виждаме не харесва? Дали, това което правим е нещо от което трябва да се срамуваме и да го крием?

* Темата няма нищо общо с мераците на МВР, отразени в измененията на ЗЕС.

.