Баба Марта

Капчуците запяха Предпролетно... от февруари...
Едно подсещане за идващата пролет. Броим дните и погледът ни търси всеки признак но промяната. Омръзнаха ни кратките дни, омръзна ни калта и тежките дрехи.
Тя идва... Пролетта. Усеща се във топлите повеи на вятъра, в слънчевата топлина, в настроенията ни.
Баба Марта, запретва ръкави и се заема с работа. Бяла и червена, не прилича на стара жена, а на младо момиче.
Замахва с метлата от топъл вятър и снегът се топи с часове. Погалва земята и повдига жълтото одеяло от изсъхнала трева, а под него за живот се събуждат нови кълнове.
Целува клоните, а пъпките набъбват и се пропукват, налети със сок.
Усмихва се на хората и те забравят забързаното си ежедневие. В началото на пролетта, поемат усмивката и я предават нататък.
А Баба Марта е катализаторът. Така си я представям винаги: Едно момиче размахало в една ръка метлата, а другата протегнало напред, за да помилва и дари.
Неуморима и непобедима. Стопява ледовете в нашите души, а под тях животът придобива нови сили.
Не всичко е красиво. Под снежната покривка, често лъсват и отпадъците на човешката душа, но това е животът. Не е еднозначен. Няма нищо само черно или само бяло и комбинациите са безброй. Откриваме ги всеки ден, но в тези дни ароматът на промяна е изострил усещанията ни. Една събуждаща се чувствителност, ни прави по-добри.
Не е лесно. Студът ще се връща и нови студове ще сковават земята. Ще я покриват пак със бялата покривка, но силата им ще отслабва с всеки ден.
Ден след ден, седмица след седмица, денят ще се увеличава.
Събудени за живот ще поемаме въздух с пълни гърди и сред хилядите аромати ще търсим само два:
На свежест и на топлина.
Прочистваме отпадъците в душите си и протягаме ръка напред, за да помилваме и да дарим.
Честита баба Марта! Тя вече е във всеки от нас.
Усещате ли я? Огледайте се и ще я видите. Едно младо момиче в червено и бяло, което е решено да ни промени поне за месец.
Уверено и неуморимо. Знае, че ще успее, защото ние го искаме.

.