Мине не мине месец и в работата, започваме отново да мислим нови продукти. За мислене точно не става въпрос. От години знаем, какво се предлага и търси. Имаме и богата гама изделия, но хората не купуват. Нямат пари и това е.
Все пък, ако не продаваме, няма пари за заплати и се хващаме да умуваме.
Идеята е налице, нахвърляме проекта, правим сметката и се оказва, че продукта ще е два пъти по-скъп от китайските аналози. Това не ни отчайва, но за да се изработят детайлите са нужни и инструменти. Добавяме и тяхната стойност и като краен резултат се получава астрономическа цена.
Прилагаме друга тактика. Събираме детайли, за които има инструменти и се опитваме от тях, да сглобим нещо ново. С малко рязане, пилене и лепене успяваме. Имаме нов продукт.
Имаше един виц, че българинът може да оправи всичко с чук, тел и вълшебните думички, които не са за детски уши. Истина е, като в днешно време към оръдията на труда, са прибавени тиксото и моментните лепила. С тези инструменти, може да се поправи и направи всичко.
Само че, това не е изобретателност. Преди години, в началото на прехода, имахме посещение от представител на голяма западна фирма. Поиска да посети един от участъците и го заведохме. Познавахме от снимки, оборудването в неговата фирма, което беше на светлинни години напред. Притеснявахме се, защото дори и чистотата не беше на ниво. Чудехме се, какво точно би му било интересно.
Влязохме в участъка, огледа набързо и си тръгна. На вратата обаче, погледът му се спря на нещо. Върна се и го сграбчи, възбудено ръкомахайки. Държеше примитивно приспособление, изработено от подръчни средства. Дори не се знаеше, кой точно го е направил, но беше удобно. Така и не пожела да се раздели с него и му го подарихме. Оказа се, че с от две години търсели решение на проблем, който приспособлението частично решаваше.
След месец ни изпрати снимки. Машинката на снимките по нищо не приличаше на допотопното ръчно приспособление, което взе. Беше автомат с висока производителност и дори за дизайна се бяха погрижили. Изпрати ни и чертежите и схемата. Направихме сметка и се оказа и скъпо. Продължихме си по стария начин.
Има и други случаи, но винаги се чудя, защо способността, да решаваме нещата с подръчни средства, наричаме изобретателност. Нека си го наречем с истинското име:
Мизерия!
:)Даже и поговорка има по случая :"Сиромах човек, жив дявол"
ОтговорИзтриванеБедността не е порок, тя си е жива свинщина. :)
ОтговорИзтриванеМного гениални идеи така си и отиват. Жалко...
ОтговорИзтриване"Икономията е майка на мизерията"
ОтговорИзтриване@Кръстю, абе дявол, ама сиромах и сиромах си остава:(
ОтговорИзтриване@azvanya , по-скоро омагьосан гръг:(
@Zvetanka Shahanska , е чак гениални не. Просто губим време и нерви.
@tonino, точно:)