Отговорът

Преди много години в едно далечно царство, живял един обикновен цар. Има и такива царе. С нито велики, нито съвсем неизвестни. Нито богати, нито много бедни. Нито много умни, нито много глупави, съвсем обикновени.
Този Цар имал много свободно време. Царството не било голямо и държавните дела, отнемали само час на ден. Не обичал лова, а на бляскавите балове и приеми, се чувствал неуютно.
Най-много време прекарвал в градината си. Разхождал се по алеите или по цял ден седял под някое дърво с книга в ръка.
Обичал да чете и да пътува мислено в далечни страни, да изследва непознати континенти и морета, да открива нови приказни същества. Още от малък искал да пътува, но колкото и незначително да било царството ме, не можел да го остави за повече от седмица.
Най-много, обаче обичал да търси мъдростта в думите написани преди много години. Отварял някоя стара книга и анализирал всяка дума. Претеглял я, обръщал я и с часове и дни, търсел явният и скрит смисъл, вложен в нея. После я свързвал с друга дума и отново с часове търсел смисълът им.
Най-дълго прекарвал в разгадаване на загадки, оставени нерешени, или скрити между редовете. Понякога успявал, но много пъти след дни изпълнени с трескаво мислене, се отказвал с нежелание.
Един ден след като се сблъскал с поредната загадка, която не могъл да реши, решил да потърси помощ. Вярно, че от както се качил на трона, всички твърдели, че е най-умния човек в света, но царят не вярвал в това.
Избрал един от най-трудните въпроси, с които се бил сблъсквал и събрал придворните, за да умуват заедно.
-Събрал съм ви, защото първо сте най-умните хора в царството и второ винаги съм разчитал на вас. Искам да поставя пред вас, някои от въпросите, с които сам не мога да се справя. Оставени са от векове, но никой до днес не е могъл да ги реши. Мисля, че заедно можем да го направим. Какво ще кажете?
В началото никой не се обаждал. Мислели, че Царят ги е събрал, не за съвет, а за да изтъкне собствената си мъдрост. Все пък след няколко минути се престрашили.
-Мисля си, Ваше Величество, че тайната се крие в звездите. –започнал първи придворният Звездоброец. –Звездите съществуват много преди хората и няма начин, да има нещо което да им е неизвестно. Дори да се случва за първи път, по разположението на звездите, можем да отгатнем отговорът. Ето днес, Венера и Марс са се сближили, но пък Юпитер изглежда тъмен и се дърпа встрани. Отговорът е точно в тези три звезди, но за непросветените това не е достъпно.
-Глупости! –прекъснал го придворният Магьосник.- Звездите, са само големи кълба, които се реят в Нищото. Ако познаваш законите на природата, можеш да ги манипулираш, както си знаеш. Самият аз след дълги години обучение, мога да преместя или унищожа всяка звезда. В природните закони е отговорът на всичко!
Тук думите на магьосникът били прекъснати, от силно хъркане. Шутът излегнал се на пода в подножието на трона, бил заспал. Събудили го, а Царят намръщен попитал:
-Ти, Шуте, няма ли какво да кажеш?
-Засега не, Ваше Величество. Не върви глупакът да се изказва сред първите. Нека чуя останалите.
-Всичко е в Божиите ръце!- взел думата, пристигналият от далечни земи Мисионер.- Ако Той, иска да научим отговорът, ще го научим. Можем да Го помолим, за да Го омилостивим.
-Не! Не и не!- издрънчал с доспехите главният Военноначалник. -Всички отговори се крият в една дума: Атака! Който атакува пръв, винаги има предимство и знае повече от този, който се отбранява.
След него един по един се изказали всички, но Царят не бил доволен:
-Шуте, няма ли и ти да кажеш нещо?
-Не, Ваше величество! Нямам какво да кажа.
-Всичко е в подправките, Ваше Величество! – решил да се обади и придворният Готвач.-Всеки проблем и въпрос, има отговор и за всяко ястие има подходяща подправка. Важното е да знаеш рецептата!
-Е, сега вече и аз съм готов да се изкажа.-скочил на крака Шутът.
Всички вперили погледи в него, а той изгладил дрехите си и наместил перото на шапката си. След това звъннал със звънчето на шапката си, покашлял се и попитал:
-Някой тук, няма ли най-после да каже какъв е Въпросът?