Императорът нахлу в стаята и без да се оглежда, се упъти към златната клетка. Днес не беше в добро настроение и Славеят се сви уплашено и виновно, но плътно стисна човка. Отново щяха да му се молят и да го заплашват, но нямаше да отстъпи. Нямаше да изпее нито една нота, каквото и да се случеше.
Така де, той не беше някое обикновено птиче, а Славеят. Беше най-добрият певец в света и даряваше другите с песните си, когато той поискаше. Нямаше да отстъпи на някакъв Император, пък бил той и владетел на половината свят.
Само че, този път Императорът не промълви и дума. Не молеше и не заплашваше. Взе клетката, изнесе я на двора, отвори вратичката и каза:
– Тръгвай си! Отлитай накъдето ти видят очите! Отлитай, и да не съм те видял повече!
– Но... Но, защо така? Какво се е случило? Не искаш ли вече да чуеш песента ми? – настръхна Славеят и се дръпна в дъното на клетката.
– Не искам! – изръмжа Императорът. – Омръзна ми да се пазаря с теб. Ще си намеря други певци, които ще пеят с желание, когато аз искам. Сега отлитай. Нямам време за губене, а клетката ми трябва. Току-що ми донесоха от далечна страна птица, която говори на пет езика.
– Ще ме замениш за папагал?!? Ти луд ли си? Освен това – не мърдам от клетката. Ти нареди да я изработят специално за мен и ми я подари. Удобна е и свикнах с нея.
– Сега пък и луд ме наричаш! Вън ти казах! Клетката си е моя и ще я използвам за това, което реша. Няма да храня капризен мързеливец, който само се надува. Най-добрият певец бил! Глупости! Изнежен и самовлюбен егоист си ти. Истинските творци споделят таланта си с другите, без условия и сметки.
– Но... Извинявай, че те нарекох луд! Извинявай, извинявай, извинявай! Може би си прав, но нека оставим нещата за утре. Утрото е по-мъдро от вечерта. Ти ще се успокоиш, аз ще помисля и може би сутринта ще те събудя с песен.
– Може би!?! Отново си нагъл. Изчезвай и повече не искам да те виждам. Притрябвал си ми и ти, и песента ти. От година те храня, поя и ти се моля всеки ден. Моля се за една нота, изпята от теб. Аз, Императорът на Половината свят, се моля на теб?!? Но всичко свърши! Сега излитай и си намери друг будала!
– Но аз няма къде да отида! – разплака се Славеят. – Гнездото ми сигурно е разрушено, а и съм отвикнал да търся храна. Дори се чудя как съм живял преди. Моля те, не ме гони! Ще пея всеки ден! Не! По два пъти на ден ще пея, или винаги когато поискаш. Само и специално за теб.
– Не става! Клетката ми трябва, а ти си излишен. Освен това от певци нямам нужда, имам си достатъчно. Виж... Виж, ако разбираше от градинарство, можеше да се спазарим. Трябват ми помощници, за да чистят цветята от сухи листа и вредители. Само че ти не ставаш. Най-добрият Певец на света, не може да се занимава с такива дреболии!
– Мога! Мога да се справя! Ще бъда най-добрият градинар, който си имал. Освен това, когато няма работа, ще ти пея. Специални песни, написани за теб.
– Малко ми е съвестно. Не съм сигурен, дали ще си щастлив. Нали все казваш, че свободата е най-ценното нещо?
– Ще съм щастлив, разбира се! – възторжено заяви Славеят. – Само ако може, да запазя и клетката. Дори съм готов, да я деля с папагала.
– Хм! Ще помисля! Иска ми се да ти вярвам, но...
– Моля те!
– Добре де! Оставаш, но освен в градината ще помагаш и в кухнята.
– И оставам в клетката, нали?
– Оставаш.
– Благодаря ти! Днес спечели най-верния си слуга. Ще ти служа до края на живота си!
– Колко е било лесно, а аз си загубих толкова години! – помисли си Императорът. – Прав беше дядо ми, че свободата, както всичко останало, си има цена. Прав беше, че най-скъпите неща обикновено се продават на безценица.
Отново поздравления!
ОтговорИзтриванеДали всяко нещо си има цена ?
ОтговорИзтриване@Кръстю, ще си сложа емотикони за изчервяване:)))
ОтговорИзтриване@Руми, има. Под цена сме свикнали да разбираме пари, но не винаги те са цената.