Най-страшният звяр

Една вечер, животните в гората се събрали край поточето, на приказка. От дума на дума, от тема на тема, стигнали до спор.
Кой е най-страшният звяр в гората?
Започнали да спрягат имената на Лъва, на Вълка и Мечката, но всеки имал свое мнение.
-Няма смисъл да спорим!- взела думата Сърната. –Вълкът е най-страшен. Само погледнете, тези зловещи очи и острите му зъби. Чуйте свирепия вой, пред зимните нощи и повече няма да се колебаете.
-Нищо подобно!- възразила Мишката.- Най-страшна е Мечката. Погледнете огромната и фигура и силните лапи с огромни нокти. Когато върви през гората, цялата земя се тресе и трепери от страх.
-Аз пък мисля, че най-страшен е Лъвът. –взела думата Лисицата.- Когато е наблизо, треперя дори от дъха му. Затова е и Цар и никой не смее да оспори заповедите му!
-Вълкът е!
-Мечката!
-Лъвът!
-Мечката!
-Но защо спорим? – спрял споровете Бухалът.-Нека попитаме тях, кой е най-страшен в Гората.
Съгласили се животните и отишли право в пещерата на Лъва. Там били и Мечката и Вълка, на приказка.
-Най-страшен ли?- замисли се Вълкът.- Сещам се за един, но не му зная името. Живее в края на гората, в лесковия храст. Веднъж минах от там и гледам нещо, черно и озъбено се показва от храста. Плюх си на петите и беж, та чак до бърлогата си не спрях. Едва си събрах душата и от тогава в онзи край не ходя.
-Дааа.. И аз го зная този звяр.- свила вежди Мечката.- През пролетта тъкмо се бях наканила да обиколя онзи края, но го подуших отдалеч. Така може да мирише само огромен, свиреп и безпощаден звяр. Аз не се боя, от нищо де, но пък защо да влизам в битки напразно. Гората е широка и има място за всички.
-Хм... Не ми се признава, но и аз имах неприятности с него. – след кратко колебание взел думата Лъвът.- Една тъмна нощ, за малко да връхлетя върху него. Като ме започна, за минути щеше да ме одере жив. После цяла седмица ходех със следите от ноктите му по кожата. Добре, че не останаха белези!
Тук катеричката не издържала. Търкулнала се на земята и се запревивала от смях.
-Видяхте ли!- тъжно допълнил Лъвът. –Само от разказът за него, горката Катеричка се побърка от страх.
-Ха-ха-ха!- не спирала Катеричката.- Хи-хи-хи! Аз се смея на вас, а не от страх. Уж отбор юнаци, а си умирате от страх за нищо. Този „звяр” е старата обувка на Горския. Миналата година я захвърли в храста. Ха-ха-ха! Най-страшният звяр! Права беше баба ми, когато казваше, че по-страшно от самия страх няма!