Чичо, защо?

-Чичо, защо са ти толкова дълги ушите?
-Малка Принцесо, това е въпрос от приказка, а ти вече си голяма, за да ти разказвам приказки. Вече дори и анимационни филмчета гледаш рядко. Пък и ушите ми са наред!
-Чичо, не искам приказка. Просто питам. Често чувам, как някой щял да дърпа ушите на друг, а твоите са дългички. Признай си! И не ме наричай малка!
-Това е дълга тема. Дърпането на ушите може да стане по много начини. В този живот има много хора, които искат да командват и контролират другите. Те заплашват с дърпане на уши, но ако не им позволим, си остават с това. Моите не са изключение, но причината да са дълги, не е в дърпането им.
-Ами така е. Всеки, когато не е доволен казва, че ще ми дърпа ушите. Да, но аз не бих позволила на никого. Дори на мама и тате.
-Ни винаги можеш, да избираш, малка Принцесо! Мама и тате те обичат и няма да го направят, но заплахите и опитите продължават, дори когато пораснеш. Времената се менят. Някога, когато бях дете възрастните, не само заплашваха, но и дърпаха ушите често.
- Но, защо?
-Защо ли? Казваха, че така ще станем по-послушни и добри.
-А вие, когато бяхте деца, нали сте били по-послушни от нас днес?
-Ами да! Всъщност... Всъщност си бяхме същите калпазани, като вас. Не бяхме нито добри, нито лоши. Най-обикновени деца.
-И дърпането на ушите ви е направило по-добри?
-Да! Всъщност... Всъщност не беше точно така. Дърпането на ушите, може да направи някой по-послушен, по-страхлив и по-прикрит, но по-добър не може.
-Тогава, защо са ви ги дърпали?
-Защото, сме били малки, а възрастните големи. Защото големите винаги правят така. Клатят заплашително пръст, и се заканват да дърпат уши. Често го правят, дори не защото е нужно. Просто за да докажат, че са по-големи или защото някой е издърпал техните уши.
-Нима и на големите хора ли, някой дърпа ушите?
-Ами да! Дори по-често отколкото на децата. Ушите на възрастните дърпат много хора и институции. Дърпат ги в работата, дърпат ги в държавните служби, дърпат ги в банките. Дори и случайни хора, на улицата размахват пръст и заплашват да дърпат уши.
-Значи, затова ушите на възрастните са толкова дълги! А аз се чудех за твоите.
-Малка Принцесо!!!
-Шегувам се, де. И не ме наричай Малка! Разбирам, че всъщност „дърпането на ушите”, не е точно дърпане. Само, че аз и когато порасна няма да позволя на никого, да ми дърпа ушите. Няма!
-Дано успееш! Може би няма, но поне можеш да бъдеш себе си. Да пратиш хората, които заплашват да дърпат уши, където им е мястото. Или поне да опиташ. Къде тръгна?
-На двора. Има едно рижо коте. Сладко е, но все бяга и не слуша. Ще взема да му издърпам ушите! Ааа.... Май и аз започнах да говоря, като възрастните. Дали наистина съм пораснала?