Книгите

Светлината в стаята отдавна беше загасена. Само един тънък лъч, проникваш през малка дупка в пердетата, прекосяваше стаята и придаваше призрачно сияние на старата библиотека.
Беше тихо, много тихо...
Някъде далеч навън, един часовник отброи дванадесет удара. След това стана още по тихо. Всички в къщата спяха дълбок сън.
Тогава от библиотеката се чу слабо гласче:
-Мръднете се! Мръднете се, де! Затиснали сте ме и не мога дори да дишам. Къде е новата? Каква е? Искам да я видя.
Гласчето излизаше от една тънка книжка за фокуси, затисната между томовете на Хемингуей.
-Ами да не си се навирала там! Все ние сме виновни!-отговори и дебел глас.
-Аз ли? Аз ако можех да избирам, нямаше да съм в тази библиотека. На всичко отгоре, между двама грубияни миришещи на тютюн и алкохол. Мръднете се де! Искам да видя новата!
-Това е типична дискриминация!- изписка едно любовна романче с меки корици.-Ами ако е Новият? Надявам се, че е някой мъжествен и вълнуващ роман.
-Ще ти се!- засмя се един сборник с разкази. –Все за романтика бълнуваш, а дори не поглеждаш съседите си. Пък и дори да е той, защо си мислиш, че ще обърне внимание, на блудкавото ти съдържание?
-Ами да!- вдигнаха врява стихосбиркките наредени на отделен рафт.-Какво можеш да му даде тази? Такива като нея има хиляди. Виж ние сме от друго тесто. Нежни, възвишени красиви.
-Личи ви, личи!- намеси се една готварска книга, цялата не петна.- Защото сте прекрасни, никой не ви е поглеждал, от както дойдохте.
-Не е вярно! Нас ни ценят и пазят! Отнасят се с уважение и преклонение. Не сме за всеки ден и никога няма да станем на парцали, като теб!
-Това е гарантирано! Как ще ви повредят, като не ви четат.- каза тежката си дума и томчето на Шекспир.- To be, or not to be? Това е въпросът. Дали да бъдеш четен, или да пребъдеш? Добре, че за мен това не важи.
-Я, кой се обажда! –възмути се Речникът.- Освен това изречение с въпроса, вярваш ли, че някой помни нещо от друго от твоите страници?
-Нищо не разбирате!- намеси се и луксозният Атлас.- За една книга, най-важна е изработката и цената. Погледнете прекрасните ми илюстрации и ще се уверите, че струвам всяка стотинка от цената си.
-Струваш дръжки!- взе думата и една стара книга без корици.- Парите днес не са като едно време. И книгите не са каквито бяха. Умряха и хората, които можеха да пишат. Днес произвеждат книги, а някога ги пишеха. Пишеха ги , ей!
-Я млъквайте всички!- разсърди се книжката с фокуси.- От вас новата не може да вземе думата и да се представи. Как се казваш, миличка?
Новата книга, обаче не пророни нито дума. Стоеше встрани, миришеща още на печатарско мастило и мълчеше.
-Знаехме си! Знаехме си, че е надута снобка!- нададоха вой стихосбирките.
-Спокойно, милички! Нека се надува. Ще мине седмица и ще се озове сред нас. Измачкана, покрита с прах и забравена завинаги. Такава е съдбата на всички книги.

„Малкият принц”, не се намеси. Притиснат в ъгъла, той не се интересуваше от новата. Следеше светлия лъч, проникващ в стаята и мечтаеше за своята планета. Само за миг, се заслуша в жуженето, после се усмихна и промълви:
-Книгите са много, ама много странни! Обичат да се хвалят сами, а не си признават, че искат похвала от хората. Сигурно е много тежко да си толкова самотен. Добре, че си имам лъчът, с когото всяка вечер, мога да поговоря.