Единствен

Има там някъде, където слънцето се скрива зад хоризонта една стара гора. Най-обикновена стара гора, със стари дървета с преплетени корони, малки тихи полянки и тесни пътеки, лъкатушещи сред гъсти и бодливи храсти.
Животните в гората живеят по своите закони от векове. Силните изяждат слабите и всеки си знае мястото. Царете Лъвове се сменят, но никой не помни имената им. Имената и времето, в което царуват, е без значение. Само гората е важна, а тя е вечна.
Гората е вечна, защото никой не помни началото ѝ, а каквато и беда да се случи, гората излиза от нея по-силна. Отделните животни и растения изчезват. Заменят ги нови, но Гората не се променя.
Една сутрин още преди изгрева на Слънцето, Вълкът се втурнал в пещерата на Царя на Гората. Никой не смеел да наруши съня на Лъва, защото виновните се наказвали със смърт, но Вълкът не се поколебал. Събудил Лъва и му съобщил извънредната вест:
- Ваше Величество, Гората е в беда! Огромна беда! Цяла нощ обикалях в тъмното. Претърсих всяко храстче, всяка дупка и хралупа, но само се убедих, че нещата са излезли извън контрол. В цялата гора има един единствен Заек. Ужасно и страшно е, Ваше Величество!
- Преди да те удуша и хвърля на лешоядите, би ли ми обяснил, какво точно е ужасното на факта, че имаме един заек.- изръмжал Лъвът.
-Ужасно е, защото Гората загива! - обяснил Вълкът.- Ако няма достатъчно зайци, да гризат младите фиданки, само за няколко години, Гората ще се превърне в непроходим пущинак. Ще изчезнат пътеките, ще се задушат старите дървета, а младите няма да имат място, където да изникнат.
-Ако не престанеш да говориш глупости, ще те хвърля жив на лешоядите!- разсърдил се Лъвът.- Хич не ме интересуват разни дръвчета и храсти.
- Ами, ако няма зайци, Ваше Величество, и ние ще изчезнем. Ако няма жертви, с които да закусваме, обядваме и вечеряме, сме обречени на гладна смърт.
-Голяма работа!- не се смутил Лъвът. -След като няма зайци, ще ядем елени и сърни.
-Ще ядем, ако има, но и те се броят на пръсти. Ако не се вземат мерки, първо ще изчезнат зайците, след това елените и сърните, а накрая и ние хищниците. Дори и лъвовете ще изчезнат.
-Ти мен не ме мисли!- изръмжал Лъвът, но все пак се притеснил.- може би си прав, но какво предлагаш?
-Ще направим, като хората.- рекъл Вълкът.- Не вземем застрашения от изчезване заек, ще го поставим под специално наблюдение и защита. Докато не се възстанови бройката на зайците в гората, яденето на зайци ще е се наказва със смърт.
Хванали заекът и го затворили в пещерата на Лъва. Издал заповед Царят на животните, че ако дори косъм падне от главата на заека, виновния ще се бъде наказан със смърт.
Минала седмица и вълкът решил да намине покрай пещерата. Носел втори заек и тържествено го поднесъл на Лъва.
-Заповядайте, Ваше Величество!- поклонил се Вълкът.- Сетих се, че няма как с един заек да възстановим популацията им в Гората. Братовчед ми живее в съседната гора и ми каза, че там също зайците изчезнали. Запазили били само една зайка. Съгласи се да я отстъпи, а когато зайчетата се народят, ще ги разделим по равно.
-Хубаво си се сетил, че с един заек не става.- намръщил се Лъвът.- Само, че и аз се сетих още миналата седмица го изядох. Разбираш ли, ако заекът е един единствен, няма смисъл да го пазим. Ако пък зайците са повече, няма защо да се тревожим за тях.
-Разбирам!- засмял се Вълкът. -Затова този път ще си изям сам зайката.
Както казахте, ако е само тя, няма смисъл да я пазя. Ако пък някъде има друг заек, значи тя не е единствена и също няма смисъл да я пазя. Между другото, вчера докато обикалях в гората забелязах, че е останала само един елен. Дали да не вземем и него под наша закрила?

Там някъде, където слънцето се скрива зад хоризонта има една стара гора. Гората е вечна, защото никой не помни началото ѝ, а каквато и беда да се случи, гората излиза от нея по-силна. Отделните животни и растения изчезват. Заменят ги нови, но Гората не се променя.