Жар-птица

-Последно изпитание.- рече Царят.- Донеси ми перо от Жар-птица и ръката на Принцесата заедно с половината царство, ще са твои.

-Може ли....

-Не може! Южната половина на царството не давам. Взимаш Северната и точка.

-Не! Не това! За мен важна е ръката на Принцесата, а царството не ме интересува. Ако съм успял да спечеля сърцето ѝ, ще съм най-щастливият човек на земята. Исках да попитам за друго. Перото от крилото ли да бъде или от опашката. Питам защото след всяко уж последно изпитание, условията се променят и все аз не съм бил разбрал.

-Няма значение, само да е от истинската Жар-птица. И това наистина ще бъде последното изпитание.

Тръгнал Принцът на път. Не знаел къде да намери Жар-птица, но бил млад, влюбен и решен да изпълни задачата. Вървял и разпитвал, разпитвал и вървял, без да се страхува от нищо.

Пътят бил дълъг, труден и опасен. Много пъти Принцът премиванал реки и морета, изкачвал се по високи планини и се спускал в тъмни пропасти. Много пъти Принцът се сражавал с разбойници и се изплъзвал на зли магьосници. Побеждавал змейове и надхитрял чудовища пазещи пътя.

Накрая Принцът стигнал страната, където живеела Жар-птица. Още щом прекрачил границата, останал изумен от чудесата в тази страна. Нямало втора такава на света. Принцът забравил за миг задачата си, забравил и Принцесата и се размечтал, някой ден да живее в тази страна.

Само едно нещо смущавало Принца. В страната имало всякакви зверове, птици и растения, но нямало хора. Колкото и да се оглеждал, погледът му не откривал никаква следа от човешка дейност. Нямало пътища освен пътеката, по която вървял, но тя изниквала при всяка крачка напред и изчезвала зад гърба му.

-Ехо! Има ли някой тук?- извикал Принцът.

-Няма хора, ако това търсиш.- отвърнал стържещ глас.

Тревата се разтворила и изпълзяла огромна Змия.

-Чакай, не бягай!- извикала Змията.- Аз не съм причината, да няма хора тук. Изглеждам страшно, но всъщност съм най-кроткото и безобидно нещо на света. Причината да няма хора е Жар-птицата. Тя мрази хората и убива всеки човек, който дръзне да влезе в тази страна. Всъщност убийството е мека дума. Жар-птицата първо ги ослепява със блясъка си, а след това изгаря хората живи.

-Жар-птица ли? Точно нея търся.- не се уплашил Принцът.- Само кажи къде да я намеря.

-О, тя е наблизо. По пътеката направо и след това наляво. Ще видиш ябълково дърво със Златни ябълки, а в клоните живее Жар-птицата. Щом не те е страх върви, но ще загинеш още щом те види. Трябва нещо важно да те води, за да рискуваш живота си.

-Трябва ми перо от Жар-птица. Ако го занеса на Царя, ще се оженя за най-красивата и добра Принцеса на света.

-Да, перото от нея е чудно нещо. Който го притежава става непобедим. Не могат да го наранят нито зверовете, нито хората, нито природните стихии. Дори смъртта бяга далече. Само че, никой още не е успявал да вземе перо от Жар-птица. Всеки дръзнал да се приближи до нея, загива в ужасни мъки. Ти обаче си ми симпатичен и искам да ти помогна.

-О, благодаря! - зарадвал се Принцът. - Ще ти бъда вечно благодарен!

-Няма нужда!- засмяла се Змията.- Искам само да ми донесеш една от златните ябълки. Нищо няма да ти струва. Сега слушай! Жар-птицата никога не спи и няма как да се приближиш до нея, без да те усети. Само че, точно след полунощ за пет минути, птицата не вижда и не чува нищо. Ще се приближиш да нея тогава. Ако откъснеш перо от птицата, тя умира. Умира и изгаря, за да се прероди отново. Изгаря и откъснатото перо. Затова щом откъснеш перото ѝ, бързо хвърли птицата в реката. Откъсни една златна ябълка за мен и бягай, колкото ти крака държат. Ако до изгрева напуснеш пределите на страната, перото няма да се превърне в пепел.

Принцът благодарил на Змията, подремнал докато наближило полунощ и се отправил към дървото на Жар-птицата. Видял я отдалеч, да свети в клоните, а наоколо било светло, като в ден.

Когато станало полунощ, светлината на птицата внезапно намаляла и Принцът бързо се втурнал към нея. Приближил се и посегнал да откъсне едно перо, но не могъл. Птицата била толкова красива и изглеждала толкова безпомощна, че сърцето не му дало да посегне на нея.

Докато стоял объркан, петте минути минали и Жар-птицата се съвзела. Видяла Принцът, а той замръзнал от страх.

-Не се страхувай, Принце!- рекла Жар-птицата.- Сигурно Змията ти е разказала разни небивалици, но аз не съм убила никого. За какво си дошъл тук.

-Трябва ми едно твое перо.- казал Принцът.- Ако го занеса на Царя, ще се оженя за най-красивата и добра Принцеса на света.

-Ще ти дам перо.- казала птицата.- Не съм давала на никого, защото перото дава сили и мощ, която хората не заслужават, но ти рискува живота си заради своята Принцеса, а и ме пощади. Вземи перото и тичай при своята Принцеса. Откъсни и една Златна ябълка. Змията я иска заради златото, но ябълките имат друга сила. Ако подариш ябълката на някого, двамата ще бъдете щастливи за цял живот.

Принцът благодарил, взел перото и ябълката и полетял на крилете на щастието към своята Принцеса.

Скоро пристигнал, но го чакала изненада. Царят взел перото, но измислил ново изпитание за Принца.

Принцът се отчаял. Не знаел какво да прави. Ако откажел, нямало да получи ръката на Принцесата, ако пък приемел новото изпитание, Царят пак щял да го излъже. Докато мислел, внезапно перото пламнало в ръцете на Царя. Изгоряла да миг и дори пепел не останала.

-Е, поне го подържах за малко.- рекъл Царят.- Сега се стягай и тръгвай да ми донесеш Златна ябълка. Ако успееш, ще получиш ръката на Принцесата и Северната половина от царството.

-О, Златна ябълка ли искате? Аз имам в мен една. Обаче този път имам и аз едно условие. Ще я дам лично на Принцесата.

-Добре!- съгласил се Царят. -Тя и без това през час пита за теб, а и ти доказа, че я обичаш. Ако се интересуваше само от царството, щеше да се откажеш отдавна.

След това Принцът подарил Златната ябълка на Принцесата, после имало сватба, на която всички яли пили и се веселили, не три дни, а цяла седмица. Дошли гости от всички царства, а казват, че и Жар-птицата долетяла за празненството. Дори и Змията дошла, но я изгонили веднага.

Разказват, че след сватбата Принцът и Принцесата не заживели в Северната половина на царството, а отишли в страната на Жар-птицата. Разказват и.... Само че, това е друга приказка.

Не съм бил там, но сигурно е било така. Няма начин, да се е случило по друг начин. Няма начин....