Кактуси

Преди десетина години видях в дома на един приятел цъфнал кактус. Хареса ми, а и мислех, че са непретенциозни и си взех няколко различни вида.

Оказа се, че бъркам. Успях да унищожа първите от небрежност. Така и не разбрах как е станало. Външно си изглеждаха добре, докато в един ден не докоснах единият и той буквално се разпадна в ръцете ми. Оказа се, че външността лъже. Зад грубата фасада се криеше нежна сърцевина, която не беше издържала моето нехайство. За краткият си живот на прозореца, те вече бяха успели да цъфнат веднъж и това ми беше достатъчен повод да продължа с опитите. За вторите, положих повече усилия. Изчетох всичко за тях и взимах специална пръст, поливах ги по график и следях за температурата и количеството светлина. За моя изненада не се получаваше нищо. Не искаха да цъфтят. Пускаха много пъпки, но пъпките изсъхваха и падаха без да се развият. От десетте саксии останаха само три, а останалите отново загинаха. Бях се отчаял вече, но ги поливах от време на време по навик. И тогава за моя изненада започнаха да цъфтят. Двата са с розови цветове, а единият с бели. Знам вече латинските им имена, но няма да ви затормозявам. Самото отваряне на цветовете е цяло събитие. Започва вечерта на единият ден, малко преди слънцето да се скрие. За няколко минути цветовете се разтварят напълно и остават така до другата вечер. Тогава започват полека да се притварят и когато слънцето се скрие вече са загинали. Само 24 часа, но наистина си струва да се гледат съвършените им цветове. Обикновено едновременно се отварят по няколко цвята. Следва малка почивка за събиране на сили и събитието се повтаря поне три пъти през краткото лято. Чел съм доста за кактусите и знам, че има и по-красиви от моите. Има такива, които цъфтят непрекъснато, други цъфтят веднъж на сто години, а трети никога. Всеки вид е красив по своему.

Не знам защо наричам красиви тези бодливи топки, но наистина ги харесвам. Оприличавам, ги на някои хората, които познавам. Те също имат бодли само, че при хората бодлите не са на показ. Протегнеш ли ръка към тях, обаче ще ги усетиш. Бодлите са просто защита от околният свят. Не привличат погледа. Прекаленото внимание би ги убило, както и пълното пренебрежение. Понякога, по неизвестни причини, отварят душите си също, като цветовете на кактуса и оставаме изумени от гледката. Не очакваш зад бодливата външност да намериш това. „Цветовете” на някои може да се покажат веднъж в живота, а на други никога. И ако това стане, когато наоколо няма никой цялата красота е безмислена. Всъщност повечето пъти така става.

Само, че днес не пиша за хората. Пиша за моите кактуси. Харесвам си ги и искам да ги покажа и на другите.

Съжалявам за лошото качество на снимките. Поне съм успял да ги хвана. Цветовете са отворени само 24 часа. Някои цъфтят веднъж на сто години, а други никога. Късмет е, ако има някой наблизо, когато покажат цветовете си.

Вижте ги и вие: