Свещта догаряше, но на никой от присъстващите в малката стая, не му беше до това. Сенките им се сливаха върху стените в една, прегърбена и зловеща, като смъртта, която днес щеше да прибере живота на един от тях.
Отиваше си човек, от когото всички тук се страхуваха. Всички го избягваха и дори мисълта за него, караше душите им да потръпват. Отиваше си Великият палач на царството.
Никой не помнеше откога беше на тази длъжност. Никой не знаеше, колко живота беше отнел. Никой не знаеше, колко самопризнания беше изтръгнал. Знаеха само, че няма друг като него.
За дългите години служба, нямаше нито един ден отсъствие. Изпълняваше работата си педантично, точно и чисто. Не правеше грешки, не проявяваше нехайство или милост. Не можеше да бъде подкупен, не се интересуваше и от наградите. Живееше, за да бъде палач и то не какъв да е.
Живееше, за да бъде Великият пазач. И беше...
Днес край смъртния му одър се бяха събрали всички велики хора на царството. Може би повечето нямаше да дойдат, защото сянката му ги стряскаше дори и на сън, но Царят беше тук и нямаше как да отсъстват.
-Никога повече няма да има втори като него!- промълви Царят.- Той беше роден за това. Твърд и неуморим. Винаги съм искал да зная, какво му дава сили, но така и не попитах.
-Няма да има! - съгласи се Генералът.- Беше велик. Велик и известен, дори повече от най-големите герои на царството. Сигурно желанието за слава го е водело. От него би станало отличен воин!
-Славата е нещо преходно!- промълви Съдията.- Няма начин това да е била опората му. Желанието да служи на справедливостта и закона го е водило. От него би станало отличен съдия.
-О, не!- възрази Поетът.- Само силни чувства могат да са източник на такова постоянство. Водела го е любов. Или пък омраза. Или пък и двете, но са били с голяма сила. Сигурно от него би станал велик творец.
-Говорите за земни и временни неща.- намеси се Свещеникът.- Ако беше така, той отдавна би бил смазан от това, което вършеше всеки ден. Само Вярата би могла да му даде сила толкова дълго и той я е имал повече от всички нас. От него би станал отличен служител на Бога. Само...
-Млъкнете, глупаци!- прекъсна го глухия глас на умиращия.- Суета, справедливост, чувства, вяра... Все неща, които винаги съм презирал. Все неща, които са били в излишък в хората, чийто живот отнемах. Те не им дадоха сила, дори да умрат достойно.
-А, какво те водеше? Кое ти даваше сили? Коя беше причината, да си винаги толкова уверен в това, което правиш?
-Причина ли?- промълви умиращият.- Никога не съм имал причина за това което правех. Това беше моята работа и я вършех. Ако търсех причини, ако ми бяха нужни оправдания, никога нямаше да върша това.
Свещта потрепери и угасна, но никой не помръдна от мястото си.
-Ако търсех причини, ако ми бяха нужни оправдания, никога нямаше да правя това...- промълви Царят.- От него би станал велик владетел...
Няма коментари:
Публикуване на коментар