Социално

През тази година зимата се забавила, да дойде в старата гора. Минала Коледа, минала и Новата година, а времето приличало повече на пролетно, отколкото на зима.

Само че, на зайците не им било до времето. Не се радвали на слънчевите дни, нито на свежата трева, която била покарала тук там. Имали си ядове, които не ги оставяли нито денем, нито нощем.

Проблема на Зайците бил всъщност един. Един проблем имали, обаче той бил огромен, с голяма уста изпълнена с остри зъби и свиреп нрав.

Вълкът тази година бил по-жесток от всякога. Преследвал нещастните зайци, денем и нощем и не минавал и ден, без някой от тях да стане жертва на ненаситния злодей.

В други години Вълкът, похапвал и други животни. Често слизал в полето, да похапне крехко агнешко, а и се случвало да се запилее по чужди гори и да се върне чак напролет.

Омръзнало им на зайците и решили да вземат мерки. Всъщност нямали голям избор за мерките. Били страхливи, слаби и нямали важни приятели и направили единственото, което можели. Отнесли въпроса до Лъва. Той бил Цар на Гората, той създавал законите и раздавал правосъдие.

Отишли зайците при Лъва. Казали си болката и поискали съд за Вълка. Съд строг и справедлив, какъвто заслужавал.

-Хм!- намръщил се Лъвът.- Аз съм най-добрия и справедлив владетел, който тази гора е имала. Милея за доброто на всеки един от моите поданици, а вие сте най-многобройните от тях. Обаче съд за Вълка няма да има!

-Но, защо?- осмелили се да запитат зайците.

-Защото се месите в неща, които не разбирате!- отсякъл Лъвът.- Оплаквате се просто защото обичате да се оплаквате и стоварвате собствените си проблеми, върху мен и моето справедливо управление.

-Но, Вълкът...- опитали се да се обадят Зайците.

-Вълка, та Вълка! Стига!- изревал Лъвът.- Аз съм го назначил и съм му разпоредил, какво да прави. Лично аз! Защо съм го направил ли? Ами за ваше добро глупаци такива!

-За наше добра ли?

-Ами, да! Това което не разбирате с глупавите си главици е, че Вълкът всъщност не е жесток и лаком. Той провежда отлична социална политика, която аз съм утвърдил и всичко, което прави е заради вас. С всяко свое действие, което му струва много усилия, той прави заешкото ви общество, по-добро и справедливо. На всичко отгоре си навлича неблагодарността не само на вас глупаци такива, а и на цялата гора.

-Но, как?

-Ами така! Не виждате ли, че вълкът не ви яде наред, а спазва точно определена програма? Например миналата седмица изяде заека Кривия зъб. Защо го изяде? Ами защото този разбойник ядеше два пъти повече моркови от всеки друг от вас. Ако всички бяха лакоми като него, само за година в гората няма да остане нищо за ядене.

-Виждате ли, какво добро ви е направил този, който искате да съдя?- продължил Лъвът.- Следващия изяден, на когото не помня името, беше натрупал повече запаси, отколкото трима от вас. Как се трупат такива запаси? С честен труд ли? Глупости! Най-вероятно ги е откраднал от вас, а Вълкът просто възстанови справедливостта. Разбирате ли сега, че всичко, което прави Вълка е само във ваш интерес? Социално и справедливо!

-Не е вярно!- прекъснал Лъва един от зайците.- Вчера този изверг изяде пет малки зайчета, дето нямаха и година още! Какво са направили те, за да бъдат изядени? Кое му е социалното и справедливото?

-Е, не съм запознат с този случай.-- засмял се Лъвът.- Обаче съм сигурен, че е имало основателна причина за това. Причина, която пази само и единствено вашия интерес. Може зайчетата да са носели в себе си опасен вирус, който щеше да погуби цялата ви общност. Може в малките им телца, да са се криели бъдещи злодеи. Или пък тези наглед беззащитни зайчета, да са поставяли под съмнение, мъдрата ми политика и социална стратегия. Последното е по-опасно от всички злини, които могат да се случат на гората. Ако някой поставя под съмнение моята мъдрост, справедливост и доброта, как ще имам сили, да мисля и се грижа денонощно за вас? В този смисъл вече зная и името на следващия, който ще бъде изяден. Нали и вие го знаете?

Никой обаче не отговорил на Лъва. Зайците се били пръснали и бягали с всички сили. Всеки от тях изпитвал съмнение, че точно той щял да бъде следващата жертва.

Не, че бил нещо специално, но когато социалната политика се постави на вълча основа, края на всеки заек е само един.