Всъщност по онова време имало много царства. Имало големи и малки царства, имало богати царства и бедни царства, имало...
Много били царствата по онова време. Много били царете, но още повече били принцовете и принцесите. Било време на царствата, царете, принцовете и принцесите и приказките за тях.
Всеки ден в някое от царствата за ръката на някоя принцеса се водели люти битки. Състезавали се принцове от цял свят, но само един побеждавал. Той получавал ръката на принцесата, половината или цялото царство, а понякога дори сърцето ѝ. Получавал и приказка, в която накрая всички заживеели щастливо.
Победителят получавал своята награда, а победените принцове отивали в друго царство, където подновявали борбата за ръката на поредната принцеса.
Принцовете били много, но царства имало на всяка крачка, а и принцесите имало в изобилие. Накрая всеки принц намирал своята принцеса и заживявал с нея в своята приказка.
Един ден обаче, точно в разгара на състезанието за ръката на поредната принцеса, сред принцовете тръгнал слух. Никой не знаел, кой пръв споделил новината, но скоро всички принцове я научили.
В далечно царство, накрай света, живеела най-прекрасната от всички принцеси. Била най-красивата и най-умната, но...
Най-прекрасната принцеса на света, била решила да не се омъжва. Казвала, че на света няма принц, който да е достоен за нея. Нямало и никога нямало да има.
– Сигурно е грозна, като смъртта! – засмял се един принц.
– И определено не е толкова умна, колкото казват! – допълнил друг.
– Чух, че тя дори не е принцеса! – допълнил трети.
– Не ме интересува! – отсякъл принцът, който почти бил спечелил състезанието. – Обаче сега се сетих нещо... Забравих си късметлийския пръстен в къщи. Ще оттичам да го взема и веднага се връщам.
– Аз пък оставих вратата на царската изба отворена. – сетил се друг принц. – Ще изтичам да я заключа и се връщам веднага.
Не минал час и всички принцове се сетили, за някоя важна задача. Яхнали конете и хукнали, да я свършат, като обещали скоро да се върнат.
Само че, не се върнали, а се видели отново чак след седмица. Видели се в далечното царство, където живеела най-прекрасната принцеса на света.
Нахълтали принцовете в двореца на тамошния цар и поискали от него, да организира състезание за ръката на принцесата.
– Ама момчета... – опитал се да възрази Царят.
– Млък! – изревали принцовете. – Или организираш надпреварата или ще сравним това място със земята.
Царят навел глава и се подчинил. На другия ден започнала най-трудната надпревара, в която принцовете били участвали. Изпитанията били от трудни по-трудни, но нито един от тях, не помислял да се откаже.
Минал месец, минали два, минали три месеца в борба и един ден царят събрал принцовете. Съобщил им, че повече така не може. Нямало изпитание, на което да не ги бил подложил, а победител нямало.
– Добре, де! – отвърнали принцовете. – Щом така не може да се излъчи победител, нека принцесата сама да го избере!
– Ама момчета... – рекъл Царят. – Това няма как да стане. Щях да ви го кажа още първия ден, но не ми дадохте да се изкажа. В това царство няма и никога не е имало принцеса...
После... После било страшно да се слуша и гледа, а на другия ден принцовете си тръгнали. Тръгнали да търсят царства, в които имало принцеси.
Минали през едно царство, но там нямало принцеса. Минали през второ царство, но и там нямало. Минали през трето, където също нямало принцеса.
Променили посоката, но в колкото и царства да питали, никъде не открили принцеса. Принцесите били изчезнали сякаш в дън земя.
Питали принцовете, питали, но никой не знаел къде са отишли принцесите. Накрая намерили една старица, която си спомнила нещо важно:
– Принцесите ли? Отдавна не съм ги виждала. Преди месец или два оттук минаха много. Не казаха къде отиват и защо. Обаче ден преди това чух интересна приказка. Приказка за някакво царство накрай света, където живеел някакъв принц. Само че, не бил някакъв обикновен принц, като вас, а най-красивия и умен принц на света. Бил толкова красив и умен, че се зарекъл да не се жени никога. Нямало на света принцеса, която да била достойна за него.
– Ако ме питате мен, сигурно този принц, не е нито толкова красив, нито толкова умен. – засмяла се старицата. – Сигурно, дори не е принц. Само че, ако бях по-млада, щях да яхна коня и да отида да проверя. Ако бях принцеса, със сигурност щях да проверя. Знае ли човек, къде може да се случи неговата приказка. Знае ли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар