Защо свети Слънцето?

Някога, преди много години, хората почитали Слънцето, Луната и звездите, като Богове. Кланяли им се, принасяли им жертви и им издигали паметници, но всъщност не знаели почти нищо за тях.

Нямало и как да знаят повече, защото в онези времена хората знаели много малко неща, а който научел нещо ново си го пазел за себе си.

Освен това за разлика от днес, се ценели повече практичните знания. Да можеш за запалиш огън сам, било по-ценно от това, да помниш числото Пи до двадесетия знак след десетичната запетая. Да можеш да изковеш меч или да направиш глинено гърне, пък съвсем логично било по-ценно от знанията по аналитична химия.

С времето обаче нещата се променили. Хората осъзнали, че всички неща на този свят са свързани, а знанието разкривало връзките и давало нови възможности. Всеки ден научавали нови и нови неща и се появила нова категория хора, които се занимавали основно с натрупване на нови знания. Тези хора се наричали учени и не само трупали знания, но и ги споделяли с другите.

Това не било безопасна професия. Самия процес на научаване на нови неща, не винаги бил безопасен, но по-опасно било споделянето на наученото. Новите знания, често били в противоречие на старите, а хората още в онези времена предпочитали да не знаят нещо, отколкото някой да им каже, че това което мислят, че знаят не е вярно.

Например съвсем споделянето на съвсем елементарни нови знания за Слънцето, луната и звездите, можело да е с фатални последици.

-Ваше Величество, появи се още един луд!- втурвал се разтревожен придворен при някой от тогавашните владетели.

-Този пък какво твърди?- питал с раздразнение владетелят.

-Твърди, че Земята е кръгла!- прошепвал тихо придворният.- Казва още, че тя се върти около Слънцето и била много ама много по-малко от него.

-Хм!- замислял се Владетелят.-Щом е толкова сигурен, отсечете му главата и нека демонстрира с нея, как точно става това!

Е, не винаги краят бил такъв. Някой владетели не обезглавявали носителите на нови знания и лоши новини. Някои ги изгаряли, други давели или пък им осигурявали доживотен подслон, за да имат време на спокойствие, да развиват и допълват знанията си.

Новото обаче си пробивало път. Бавно и трудно, по побеждавало. С годините владетелите все повече и повече ценели новите знания.

-Чудесно!- пляскал с ръце поредният просветен монарх.- Описвате така образно, как Земята се върти около Слънцето, че се замаях. Искам утре всички мои поданици, да бъдат запознати с новото знание! А случайно да знаете, как се превръща оловото в злато? Мога да спонсорирам изследванията ви, срещу превръщането на някой и друг тон.

-Това не е лесно, Ваше Величество!- мрънкал ученият, наблюдавайки с безпокойство брадвата на палача.- Трябва ми по-добро оборудване, малък екип и време, разбира се. Не искате ли вместо това, да ви споделя още някое ново знание. Знаете ли например, защо Слънцето свети?

-О, та това е отдавна известно!- усмихвал се доволно владетелят.- Всеки на тази земя знае, че Слънцето свети, защото отразява светлината, която се излъчва от мен! По-добре не си губи времето, а се захващай с добиването на злато!

...

Някога, преди много години, хората почитали Слънцето, Луната и звездите, като Богове. Кланяли им се, принасяли им жертви и им издигали паметници, но всъщност не знаели почти нищо за тях.

Само че, това било отдавна. Тогава знанието било достъпно за малцина, а който знаел нещо, го пазел за себе си.

От тогава много неща се променили. Хората научили много нови неща и се оказало, че новото често пъти било напълно различно от старото. Само две неща останали неизменни и ще останат неизменни, докато свят светува. Хората винаги са знаели едното и са търсели отговор за другото.

Нали знаете, защо свети Слънцето? Да, разбира се! Това е първия стълб на знанието, който е вечен. Ако някой ден научим и как да добиваме злато от нищо, ще имаме и втория незаменим стълб на знанието. Какво повече ни е нужно?