Една година си Нямам идея

На утрешната дата преди една година, публикувах първият си пост тук. Казваше се „Малко празни думи” и заглавието отразяваше точно съдържанието. Напоследък често другите приемат, че знам и мога всичко като блогър. Причината е, че спомняйки си за първите ми стъпки се стремя да помогна на всеки новак, доколкото мога. Не е вярно, че зная много. Всеки започва от началото и е бил начинаещ, а аз и досега продължавам да се уча всеки ден. Първите ми стъпки са изпълнени с толкова грешки и комични ситуации, че малко ме е срам от тях. Все пак, реших да ги разкажа, за да дам малко кураж на начинаещите.
Това не е юбилей. Няма да цитирам статистика и раздавам торти. Просто искам да ви накарам да се усмихнете преди Новата Година.
Публикувах първият си пост и зачаках реакции. Очаквах, че целият свят до този момент тръпнал в очакване на Чудото, ще се втурне да ме приветства и да се съобразява с мнението ми. Нищо подобно не се случи. След час вече се уморих да чакам и направих набързо блогове и в Блог.бг и в Лог.бг. Публикувах и там Празните думи, но резултатът беше същият.
Реших, че причината е в името. Не помня с какво име започнах, но поисках да го сменя с нещо гръмко и запомнящо се. Започнах да опитвам, но упорито ми излизаше съобщението, че името вече е заето. Накрая след цял час опити, отчаян написах nyamamideya и взе, че стана.
Смутих се малко. Излизаше, че от целокупното блогърско братство само аз Нямам идея, за какво ми е този блог и с какво ще го пълня. Все пак не продължих с опитите, защото имах опасения, че това е последното свободно име. Примирих се и досега, все си Нямам идея.
В Лог.бг, не ми хареса оформлението и така и не качих втори материал, но затова пък в Блог.бг, вторият ми пост Какво празнувахме в новогодишната нощ?, събра цели два коментара и десет посещения. Публикувах го първо тук, но без резултат. Отново пълно пренебрежение. Нямаше начин да стане друго, защото ровейки смело в настройките бях затворил блога, но това разбрах чак след месец.
Следващият пост – Суета човешка не показва дори малка част, от състоянието ми на обърканост в този период. Продължих да публикувам успоредно тук и в Блог.бг, и така и не разбирах, защо никой освен мен не влиза тук. В край на сметка се примирих и от тогава е описанието на този блог – Тетрадка за упражнения.
В Блог.бг за моя изненада, нещата вървяха отлично. Хората взеха да харесват празните ми думи, а и аз се постарах да ги приведа във вид, пригоден за четене и да изчистя поне малко правописните грешки. Не ги отстраних напълно. И до днес съм небрежен в това отношение. Зная, че те могат да подразнят някого, но съм си такъв.
Това, което ми хареса в Блог.бг бяха хората, с които се запознах там. Подадоха ми ръка, а нещата, които пишеха ме вълнуваха и ме стимулираха да пиша и аз. Причините да се махна от там, няма да споменавам в този пост.
Не стана отведнъж. Мисля, че около две-три седмици се колебаех и лутах, като в този период, дори един ден изтрих всичко тук. Тогава и открих причината, защо никой не влизаше. Бях затворил блога само за себе си. Отворих го, но нещата не се промениха много.
Взел решението да се махна от Блог.бг, направих нещата в два –три дни. Копирах всичко тук, огледах се и открих, че не е толкова страшно. Открих и другите блогове и видях, че не съм сам. Част от хората, които стъпиха първи тук бяха приятелите от Блог.бг. Някои от тях идват все още всеки ден. Открих ,че част хората, които познавах от там имат и блогове в Blogspot и първите, които започнах да следя са техните. Това са Aria, inamayi, essy, Елеонора Княжева, valsodar. За slavuncho само бях чувал там и ми отне много време, докато се престраша да оставя първият си коментар при него. Всеки ден откривах някой нов блог и нещо ново, непознато за мен. И досега е така. Намерих прекрасни хора, но срещнах и обратното. Сгреших няколко пъти в преценката си за хора, но не съжалявам за това. Блогпространството е доста шарено място, но хубавото е, че имаме избор.
Оказа се, че нещата не са толкова страшни. В началото гледах със страхопочитание част от известните блогове. По късно разбрах, че някои от тях са създадени почти по едно време с моят. В тях не пишат извънземни създания, а обикновени хора, като мен и вас. Затова и избягвам да давам съвети. Помощ –да, но съвети не.
Нямаше кого да попитам и се учех от другите блогове, ровех се и в Google. Човек никога не спира да се учи и да греши. Технически нещата не са сложни, но не външният вид прави един блог. Най-важното остава, човек да запази себе си.
Пишех и пишех, а Нямам идея си остана и е истина и днес. Дори Нямам идея за какво пиша. Пускам пост и си въобразявам, че съм писал едно, а от коментарите излиза, че темата е друга:).
Блогът не е нещо за вечни времена. Наскоро достигнах тавана на блоговете, които следя и се наложи да ги редуцирам. Оказа се, че незабелязано поне 30 блога са изтрити или спрели. Тъжно, но това е реалността. Не зная дори, дали утре и този блог ще съществува.
Нямам идея:).
Или може би имам?
В началото тук влизаха 20-30 гости на ден.Влизаха да прочетат и споделят.С времето се увеличиха, а и част от хората са други. По-късно е имало дни, когато блогът е имал и по 2000 посещения, но не съм усетил разликата. За мен винаги ще си останат важни само тези 20-30. Докато ги има и този блог ще съществува.

.