Огънят беше почти угаснал, но хората около него не забелязваха това. Слушаха внимателно думите на разказвача, макар всяка от тях да им беше позната. Както всяка вечер, те се бяха събирали край огньовете и слушаха Историята:
- Цар Хеп бил десетият владетел от Третата династия. Бил добър владетел, справедлив и умен, но починал млад и оставил трима сина, без да посочи кой от тях да заеме трона.
Синовете му първо решили да управляват заедно, но скоро се скарали и разделили Царството на три. Не само разделили Царството, а и постоянно враждували помежду си, харчейки за армиите си толкова много, че натрупаното с векове богатство бързо се стопило.
Армиите им обаче не ги спасили, когато пред границите на Царството пристигнали варварски племена. И в други времена варварите достигали границите на Царството, но колкото и многобройни да били, винаги бързо били прогонвани.
Този път обаче Царството било разделено, а тримата нови Царе, дори не помисляли да обединят сили и заедно да премахнат заплахата. Всеки от тях мислел, че е достатъчно силен и умен, за да се справи сам.
Първият син бил силен като скала и никога не бил побеждаван в бой. Предизвикал на двубой вожда на варварите, но онзи вместо да се бие честно, го издебнал и пронизал в гръб.
Вторият син мислел, че парите решават всичко и предложил да се откупи. Дал много злато на варварите за да си тръгнат, но те платили с част от златото на предатели, които убили владетеля си.
Третият син бил смел, но глупав. Потеглил начало на армията си срещу варварите, а те побегнали. Впуснал се той да ги преследва в полето, а те бягали и бягали, докато го вкарали в капан. Убили го, а армията останала без водач се пръснала и повече нямало кой да спре варварите.
Настанали тежки времена за народа. Варварите не завладели Царството. Нахлули, ограбили всичко ценно и отвели много хора за роби.
Върнали се отново на другата година и направили същото. Връщали се през година или две нямало спасение от тях. Бавно, но сигурно превръщали земите на Царството в пустиня.
Тогава се появил един умен и смел мъж. Обединил останалите хора, вдъхнал им кураж и заедно успели да отблъснат варварите. Това бил Цар По и с него започнала Четвъртата династия.
На другата година варварите отново се върнали. Били повече отколкото някой, някога бил виждал, но отново били отблъснати. Народът на Царството обаче дал много жертви и за да не се повтаря това, Цар По заповядал да издигнат около Царството Стената.
Много години я строили хората, но я построили и от тогава Стената ни пази от всички беди на този свят. Наложило се да разрушат всички сгради, за да използват материалите за строежа на Стената, но си струвало. Зад нея сме създали най-добрия и безопасен свят. Зад нея може да нямаме много, но никой не може да ни го отнеме. Затова всяка вечер, когато се събираме край огньовете си припомняме историята, за да си припомним отново и отново, колко благодарни трябва да сме за Стената.
- А какво е станало с варварите? - попита едно хлапе.
- Сигурно са си още там зад Стената. - отвърна разказвачът. - Грабят и убиват, живеейки като животни. Нас това не ни интересува.
-А какво друго има зад Стената? Наистина ли всичко зад нея е лошо и страшно? - не спря да пита хлапето.
- Не ни интересува! Възможно е наистина там зад Стената, да има по-хубави неща. Само че, защо са ни неща, които някой може да ни вземе? Тук сме на сигурно място, а там е лошо! Когато започнеш да разбираш, ще оцениш това.
- Ами ти ходил ли си там?
- Никой от народа ни не е излизал извън Стената от хиляда години. Стражите пазят някой да не влезе или излезе. Пазят ни е от лошия свят зад стената и от самите нас.
- Щом никой не е ходил зад Стената, как си сигурен, че тук е хубаво, а там лошо?
- Сигурен съм, дете! Всяка вечер слушаш Историята, която обяснява това. Когато пораснеш, ще разбереш!
- Да, той е още дете и не разбира! - обади се бащата на детето. - Децата са такива. Непознатото ги привлича, без да подозират, колко опасно може да бъде то.
- Дете е и въпросите му са обясними, но ти като баща трябва да му обясниш нещата. - намръщи се разказвачът. - Обръщай му повече внимание и го води по правилния път! Сега е време да спим.
Огънят угасна и хората мълчаливо си тръгнаха.
- Тате, искам някой ден да видя света зад Стената! - не спираше хлапето.
- Мълчи! - скара му се баща му. - Мълчи и не помисляй за това! Не знаеш нищо за жестокия и страшен свят отвън. През годините имало хора, които като теб искали да видят какво има зад Стената. Стражата спряла някои, но други успели да се промъкнат. Горките!
- И какво е станало с тях?
- Загинали са в жестоки мъки! Никой от тях не се е върнал обратно. Хората тук са ги забравили и никой не говори за тях, а трябва. Според мен за тях трябва да се разказва и в Историята. Така всеки, който от незнание иска да ги последва, ще знае, каква съдба го очаква.
- Но, тате, ако никой не е излизал навън, как се знае, че тези хора са загинали?
- Млъкни! Млъкни и лягай вече! Когато пораснеш, ще разбереш.
Детето не се обади повече. Опита се да заспи, но сънят не идваше. Тогава вдигна глава нагоре и се загледа в ясното небе, покрито с милиони звезди.
- Искам да съм като звезда! - прошепна детето. - Те сигурно виждат, какво има зад Стената.
После клепачите натежаха и умората го понесе в Страната на сънищата.
Събуди се от силен шум. Земята подскачаше и се тресеше, а хората тичаха и викаха, като обезумели.
- Стената! - крещеше някой, някъде наблизо.
- Стената! - викаха уплашени гласове.
- Стената я няма!
Детето скочи на крака и се втурна с другите, докато стигна мястото, където вчера се извисяваше Стената. Днес Стената я нямаше. На мястото ѝ беше останал само безредна купчина от камъни и пръст, а зад нея...
Зад нея се виждаше външния свят. Слънцето огряваше красиво зелено поле, което стигаше чак до хоризонта. Нямаше варвари, нямаше смър и старши неща.
- Не се плашете! - чу се гласът на Цар По XXVI от Четвъртата Династия. - Още днес ще започнем да строим Стената отново. Ще я построим по-висока, по-дебела и по-здрава от старата.
Само че, никой не го слушаше. Хората се прехвърляха през останките, оставаха за миг неподвижни, омагьосани от красотата на необятното поле, а после се втурваха напред, разперили ръце, сякаш искаха да полетят.
- Върнете се, глупаци! - крещеше Царят. - Нима забравихте Историята? Само зад Стената сте на сигурно място! Само зад нея, никой не може да ви отнеме малкото, което имате! Глупаци!
Няма коментари:
Публикуване на коментар