Един човек отишъл за първи път в голям град и се загубил. Човекът имал карта, но не му помогнала. Питал за пътя и всеки срещнат, но не попаднал на точните хора и напътствията им само го объркали повече. Накрая се отчаял и седнал на една пейка, чудейки се какво да прави.
Не измислил нищо, но скоро към него се присъединил друг човек, който също се бил загубил в големия град.
Запознали се, споделили си неволите, оплакали се един на друг и от дума на дума, разговорът им прераснал в спор. Всеки от тях се бил губил много пъти, а и знаел много места и случаи, когато хора се били загубвали. Загубването не било приятно приключение и за това и двамата били съгласни, но спорът започнал, когато решили да определят най-лошото място, където можеш да се загубиш.
- Най-лошото място да се загубиш, вече го няма за наш късмет. - казал първият. - Той се е намирал на остров Крит и в него цар Минос пращал враговете си. Те не само се губели, а и били обречени на страшна смърт, защото рано или късно Минотавърът живеещ в Лабиринта, ги откривал и изяждал.
- Е, било е страшно, но хората поне са знаели, какво ще им се случи. Освен това е било много отдавна. - не се съгласил вторият. - Днес има къде-къде по-страшни места за губене. Ето например Бермудския триъгълник. Влизаш там и изчезваш. Нямаш време дори да разбереш, че си се загубил.
- Е, прав си, че е лошо място, но и тук наблизо има такива места. Близо до нашето село има вековна гора, където никой от нашите не влиза. Влезе ли някой, повече ни го виждат.
- Зная я тази гора, ама не е най-лошото място за губене. Планините на север са много по-лоши места. Само да знаеш, колко хора са изчезнали в тях.
- Планините, та планините. Глупости! Ако внимаваш и не се отклоняваш от пътеките, все ще се справиш. Виж в пустинята на юг влезеш ли няма излизане. Там няма пътища, няма и по какво да се ориентираш, защото има само пясък и вятърът го променя всеки ден. Това е най-лошото място за губене!
Спорили двамата, спорили, но не могли да решат, кое е най-лошото място за губене. Затова решили, да попитат и някой друг. Огледали се, но вече било късно. Улиците били тъмни и пусти и нямало дори кого да попитат.
Спорът между двамата продължил, ставайки все по-яростен и шумен, докато от съседната пейка, не се чул глас:
- Я, да млъквате! Цял ден ви слушам как се оплаквате и спорите. Загубили се били! Ако си бяхте направили труда да продължите още малко, на съседната улица има станция на метрото и с него можете да отидете където поискате в този град. Ходете другаде да спорите, кое е най-лошото място за губене, а мен оставете да спя. Лабиринти, Бермудски триъгълници, гори, планини и пустини... Дрън, дрън! Там все някой може да те открие и да ти помогне. Най-лошото място, където човек може да се загуби е в самия него. Аз от тридесет години съм така и никой не може да ми помогне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар