- Планета 3378 А4. - докладва бордовия компютър. - Ако трябва да съм точен, това е №1257 в Списъка на откритите планети, върху които има вероятност за зараждане и развитие на разум. Предварително изчислената вероятност е 0.0075, но данните от сондите са много обнадеждаващи. Условията на планетата са толкова близки до земните, че няма да имате нужда от никакви предпазни средства. Е, поне там където сме се приземили. Около Екватора тук, климатът е прекалено суров за разумен живот. Има огромна сеизмична и вулканична активност, а температурите достигат до 70 градуса по Целзий на обяд. Освен това на практика вода там няма, а знаем, че без нея шансовете могат да оцелеят само примитивни организми. На около 35 градуса широчина обаче нещата рязко се променят. Сондите отчитат невероятно разнообразие от растителни и животински видове и идеални условия за разумен живот. Зная, че не е моя работа, но съм сигурен, че това ще бъде първата планета, на която ще срещнем Разум. Подготвил съм ви инструкциите за Първи контакт и ще ви помоля, да ги прочетете отново, преди да излезете навън.
- Няма нужда! - отсече Боб.- Всеки астронавт знае Инструкциите наизуст още от първия си ден в Академията. Обаче преди да слезем бих искал да зная нещо. Кажи ми, многознайко, къде е този Разум, за който говориш? Не засякохме никаква необичайна активност, тук няма никаква инфраструктура, строежи или каквито и да било, което да може да се приеме, като резултат от целенасочена дейност. Ако го има този Разум, къде е и защо не виждаме следите му?
- Боб е прав! - обади се Рос. - Една развита цивилизация се нуждае от енергия и следите винаги личат дори от светлинни години разстояние. Тук освен природната активност около Екватора, няма никакви енергийни следи в настоящето или дори такива от миналото. Продължаваш ли да твърдиш, че тук има някакви шансове за наличие на Разум?
- Не зная! Вие сте всезнайковците! - обиди се компютърът. - Трябва да призная, че не откривам стандартни следи, но нещо ме кара да вярвам, че не греша. Вие го наричате интуиция.
- Ха-ха-ха! - засмя се Боб. - За първи път виждам бордови компютър, който има интуиция. Да очаквал ли след някой друг ден да се обясниш в любов на...
Мощен удар разтърси кораба, а след него пода под краката им продължи да се люлее около две минути.
- Няма нищо страшно! Няма и поражения. Всички системи работят нормално. Причината за труса е пик на активността в зоната около екватора. При тези условия там най-вероятно това се случва често, но с много по-малка сила от това, което усетихте. Няма опасност за мисията ви.
- Е, успокои ме! - засмя се Рос. - Щеше ми се само, ти вместо мен да излезеш навън. Готов ли си Боб?
- Да! Първото излизане ще е кратко. Ще държим постоянен зрителен контакт и се прибираме след половин час. Няма да слагаме скафандрите, но си провери кислородната маска и парализиращата пушка. Не се знае, какво може да се случи.
Навън сякаш беше късна земна пролет. Лъчите на централната планета припичаха приятно и непознатите растения бяха отрупани с прекрасни цветове. Въздухът беше пропит с непознати, но приятни и както показваха анализите безвредни аромати. Ята насекоми прилични на пеперуди се носеха безшумно над цветовете, а в клоните се чуваха звуците на хиляди летящи твари. Пред краката им незнайно откъде се появи дребно същество с размерите на заек, огледа ги, подуши ги и после забравило за тях, започна да гризе листата на близкия храст. Нито то, нито насекомите или птиците изпитваха страх от тях. Повечето дори не ги забелязваха, залисани в ежедневните си занимания.
Изкачиха се на близкия хълм и останаха очаровани от гледката. Докъдето погледът им стигаше се редуваха хълмове покрити със зеленина. Някъде далеч на юг небето беше алено червено, като в красив земен залез.
- Не виждам комитетът по посрещането. - засмя се Боб.
- Няма шанс да има такъв. Дори да са слаборазвити, щяхме да засечем всяка разумна дейност още от орбита. Няма и смисъл да обикаляме и седим дълго тук. Навсякъде е едно и също и най-разумното същество е може би братовчед на „заека“, който видяхме. Може би някой ден и тук ще се зароди Разум, но нас отдавна няма да ни има.
- Странно! Планетата е много по-стара от Земята. Много, много по-стара. Имала е достатъчно време и условия. Според мен обаче е поредното разочарование – номер 1257. Трябва да приемем, че подходящите условия не са достатъчно условие за Разума. Хайде да се връщаме!
В този миг земята отново се разтърси и ята „птици“ с тревожни писъци изпълниха небето. Само че, те не гледаха нагоре. Гледаха на юг, където в алено червеното небе се извисиха два по-светли стълба, достигайки почти до небето. Променяха формата си всеки миг в такт с люлеенето на земята под краката им.
- Ха! - засмя се Рой. - Стълбът отляво прилича на профила на чичо Джак.
- Онзи дето още не си виждал ли? - ухили се Боб. - Хайде да тръгваме. Очевидно прогнозата, че тези катаклизми са рядкост е поредната грешка на скапания компютър.
Корабът бързо се отдалечаваше и малката планета №1257 вече се беше превърнала в една от многото точки върху екрана на радара. Роб и Боб, вече бяха в капсулите за хибернация, нехаещи за всякакви проблеми, но бордовия компютър не спираше с изчисленията.
- Не може да бъркам! Там трябваше да има разум! Вярвам на интуицията си. Търси, търси, търси! Задължително трябва да има необичайни енергийни следи от минала или настояща дейност. До дявалите! Трябва, но няма! Освен областта около екватора, където разумен живот няма шансове да оцелее, няма нищо. Нищо...
На планетата 3378 А4 трусовете не преставаха. Екваторът и се бе превърнал в огромен огнен пръстен, пулсиращ в бесен ритъм.
- И тези си тръгнаха! Някъде грешим, но къде? От милиард години правим всичко възможно, братя по разум да ни открият, а още нямаме контакт. Идват, оглеждат и си тръгват. Дори не приближават до нас или пък просто не ни забелязват. Къде грешим? Къде...
Няма коментари:
Публикуване на коментар