Заекът и Костенурката били добри приятели. Макар различни по характер, те имали много общи неща, за които да говорят и да спорят. Говорели и спорили всеки ден и с нетърпение очаквали следващия, за да да продължат или да започнат нов разговор или спор.
Понякога обаче, макар и рядко, споровете им ставали прекалено сериозни. Никой от тях не искал да приеме аргументите на другия и дори преставали да чуват чуждите думи. Карали се жестоко и се разделяли ядосани, но на другия ден намирали начин да се разберат.
Били приятели и не можели да се сърдят дълго, а и имали свой си начин, да решават споровете си.
Когато не можели да се разберат, си измисляли някакво състезание. След него, независимо кой бил победител и кой победен, забравяли за споровете и караниците си.
Един ден, когато отново се скарали сериозно, решили отново да заложат на старата изпитана рецепта.
- Хайде да направим състезание! - предложил Заекът.
- Съгласна съм! - отвърнала Костенурката. - Време е за състезание и дори имам предложение, какво да бъде то. Хайде, отново да се надбягваме!
- Ехе! - засмял се Заекът. - Няма да е честно спрямо теб. Наистина ти победи в предишното надбягване, но знаеш, че вече съм си научил урока. Няма да повторя една и съща грешка два пъти. Трябва да измислим друга надпревара и мисля, че зная каква ще е.
- Ами щом като толкова знаеш, казвай, а не чакай, че ще се скараме отново преди да сме се сдобрили!
- Хайде този път, съревнованието ни да е в нещо, което ще е полезно за двама ни. Открай време и ти и аз живеем в обикновени дупки. Вярно, че ни вършат работа, но виж другите животни какви хубави къщички си вдигнаха. Нека този път състезанието ни да бъде в построяването на собствен дом. Започваме от утре сутрин и който първи го построи, той ще е победител.
Съгласила се Костенурката и на другия ден още в ранни зори, двамата дали старт на състезанието.
Заекът нали бил бързак, изкопал основите още докато Костенурката се накани да започне. Изкопал ги и спрял за миг да си почине. Знаел, че ще е победител и може да си позволи почивки, а в това състезание не било фатално дори да пости няколко часа, защото къщичките щели да са готови, не по-рано от месец.
Седнал Заекът да почива, загледал се в дупката изкопана за основите и скочил като ужилен.
- Леле, какво щях да направя! В стремежа си да победя, пропуснах най-важното нещо за една къща – тя трябва да има план.
Заровил дупката Заекът, взел една пръчка и започнал да чертае на земята плана на бъдещата си къща. Чертаел и триел, триел и чертаел, но все нещо в плана не му харесвало. Минала седмица, без да има дори и лош план.
- Това не е за мене! - рекъл си. - Наистина зная как трябва да изглежда новия ми дом. Той трябва да изглежда перфектно! Само че, сигурно за да стане перфектен един дом, трябва и планът му да е перфектен, а аз не мога да направя такъв. Нямам опит в правенето на перфектни планове.
Седнал Заекът и се замислил, какво да прави. Мислил, мислил и си спомнил, че Мечокът наскоро си била построила хубав нов дом. Не бил перфектен, но определено бил по-добър от проектите, които Заекът бил измислил.
- Помогни ми, Мечо! - примолил се Заекът. - Добре, добре! Зная, че не си по детайлите, но имаш опит. С твоя опит и моя перфектен вкус, ще сътворим перфектния план за перфектния ми нов дом.
Съгласил се Мечокът. Седнали двамата и започнали да чертаят плана. Чертаели и триели триели и чертаели, но все нещо в плана не им харесвало. Загубили три седмици, но резултат нямало.
- Виж, Зайо! - рекъл Мечокът. - Така няма да стане. Аз имам опит, ти имаш вкус, но очевидно това не е достатъчно за създаването на перфектния план. Сигурно са нужни и още знания, които двамата нямаме. Хайде да се обърнем за помощ към Бухала. Той е най-начетен в Гората и ако някой знае как се прави перфектен план, това е той.
Отишли двамата при Бухалът и го помолили за помощ. Изслушал ги той, изгледал ги през очилата, помислил няколко минути и се съгласил.
- Ще ви помогна! Само че, днес няма да стане. Поканен съм на вечеря. Утре пък ще водя лекции в Горския университет. Вдругиден пък... Е, няма значение! Ще съм свободен след десет дни. Елате тогава и ще ви направя перфектния план за перфектния дом. Само не си изпускайте реда, защото следващата ми свободна дата е чак през другата година!
- Ще дойдем навреме! - обещал Заекът. - Чакането е малко дълго, но си струва. Струва си, защото ще имам перфектния план, по който ще построя перфектния си дом.
Сбогувал се Заекът с Бухала и Мечока и тръгнал да се прибира в старата си дупка. Слънцето залязвало и сенките ставили дълги и страшни, а когато един глас го повикал от храстите, Заекът примрял от страх.
- Хей, защо се уплаши толкова? Това съм аз! - показала се Костенурката. - Чакам те от няколко часа, за да ти съобщя, че вече построих новия си дом. Погледни напред и ще се убедиш и ти! Ами твоя къде е?
- Още не съм го започнал. - обяснил Заекът. - Моят дом ще бъде перфектен, построен перфектно по перфектен план, а това не става толкова бързо.
- Не си сложил дори камък върху камък! - засмяла се Костенурката. - Видях мястото, докато те чаках. Аз съм победител в състезанието!
- Глупости! - ядосал се Заекът. - Домът ти е грозен и в него няма нищо, което да е перфектно. Сигурно си го строила дори без план?
- Може да не ти харесва, но е здрав и удобен! Построих го и преди теб. Такива бяха правилата и аз те победих!
- Голяма работа! Победила си, но някой ден когато имам перфектния дом и ти както всички в гората ще ахкате и ще ми завиждате!
- Не зная. - засмяла се Костенурката. - Някой ден може би наистина ще построиш перфектния си дом, но аз не гледам толкова далече. Гледам си днешния ден, когато може да нямам перфектния дом, но си имам перфектната победа над теб!
- Нямаш!
- Имам!
- Нямаш!
- Имам!
- Хм! Май е време да направим едно състезание...
Няма коментари:
Публикуване на коментар