Не пея в дъжда

Отварям вратата и попадам в друг свят. Дъждът е спрял преди минути. Слънцето е скрито зад облаците, но някаква призрачна светлина прониква навсякъде. Всичко изглежда някак по-ново, чисто и блестящо.
Поемам с пълни гърди свежият въздух и тръгвам по алеята. Дърветата още са голи и капчици вода блестят по клоните. Внезапен полъх на вятърът ги изсипва върху мен, но това само ме кара да се усмихна. В главата ми изниква една мелодия и я засвирвам тихо с уста. Харесвам това време. Времето след падналият дъжд, когато светът наоколо изглежда ,като нов.
Студен вятър, обаче бързо гаси ентусиазмът ми. Небето се отваря и върху мен се изсипва водопад. Вятърът обръща чадъра ми и докато се усетя съм измокрен до кости. Дъждът преминава за кратко в ледени топчета. Студът и влагата проникват. Барабанят по чадърът ми и развалят окончателно настроението ми. Мелодията заглъхва и изчезва без следа.
Мразя дъжда. Дори и пролетният дъжд , който събужда природата за нов живот. Не мога да се примиря с влагата и студът, който носи. Не можеш да се скриеш. Усещаш го навсякъде. Носи със себе си тъга и меланхолия.
Мелодията, която си засвирих днес беше „Аз пея в дъжда”. Странно, но никога не ми се е случвало. Обичам времето минутите след, като дъждът е спрял. Тогава мога да запея, но да пея в дъжда ми се вижда странно. Някой от Вас пял ли е?
Връщам се назад във времето и си спомням само два случая, когато съм искал да запея в дъжда.
Веднъж, когато бях дете и летен топъл дъжд ни завари на открито. Спираше и почваше пак пред минути, а спреше ли слънцето пробиваше и топлината му изгаряше всичко. Земята се покри с пара, а ние се смеехме, като луди и не обръщахме внимание на мокрите дрехи и коси.
Вторият път исках да запея, последният път, когато бях влюбен. Нямахме чадъри, а защитата ни беше само едно тънко яке. Не забелязвахме, че сме мокри. Не обръщахме внимание на дъжда и светът около нас. Бяхме извън него. Бяхме на друга планета. Душите ни пееха.
Не запях и тогава. Не знам защо не го направих. Може би, съм загубил способността да показвам чувствата си. Може би, никога не съм имал, такава способност.
Затова написах този постинг. За тези от вас, които могат да пеят в дъжда. Пели са някога или ще го направят занапред. Надявам се един ден и аз да запея в дъжда.


Потърсих клипа от филма за да го кача. Само, че попаднах на два клипа и така и не успях да реша, кой ми харесва повече. Затова ги слагам и двата.



17 коментара:

  1. Имаше време когато го правех,при това с удоволствие,сега не зная,иска ми се,но нещо ме спира,може би остарявам,не телом а духом остарявам,а това не е добре.Any way,както казват нашите братя американци,важното е да има дъжд:)

    ОтговорИзтриване
  2. Дъждът е велик елемент от природата, който много често разчувства човешката душа.

    ОтговорИзтриване
  3. Пяла съм. И още се случва понякога - когато съм с приятели и в подходящо настроение :).

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей, Влади! Усмихна ме с твоята носталгия по времето, когато дъждът за теб е оставял спомени... Не знам дали съм пяла под дъжда. Пеенето в този случай подхожда (а и оттам ми се струва, че идва) на американските мюзикъли. Не е ли по-важно, че някой дъжд се е промъкнал в теб, за да остане там с тънката нишка на мисъл за спомен. Сигурна съм, че последният, мокър и студен, е бил закачлив, но ти си се разсърдил на вятъра, заради чадъра... Гледам, че навън се събират облаци и пак затичаха по ламарината крачетата на капки... Обичам дъжда. Не обичам чадърите. Знам, че всеки път, когато се случи да ме застигне или когато нарочно изляза, за да го срещна, се чувствам част от цялото, проводник съм между земята и небето, усещам този дар като благослов, изречен от шума на капките, докато се стичат по мен, като кръщение, като тайна между облака и мен.
    Мисля, че обичаш дъжда... Не знам защо си решил обратното. Ама ти чете ли това, което си оставил в постинга си между редовете?! Усмивка от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Валентин Михалев ,не спирай да търсиш това,което те е карало да пееш. Съдейкди от постингите ти още е в теб.

    ОтговорИзтриване
  6. Оги , така е.Носи и тъга и радост. Може би просто отключва нещо вътре в нас.

    ОтговорИзтриване
  7. inamay, все още мисля,че не го харесвам. Търся между редовете, но намирам само желание за нещо. Може би,някой ден..

    ОтговорИзтриване
  8. срещу ръжен ритам, срещу времето не - наслаждавам му се каквото е.

    обичам дъжда - студен, топъл, с нятър, без вятър, примесен със сняг или град - носи чистота не само на улиците, тревите и дърветата, а и на въздуха.

    може би не бива да позволяваме на себе си да спираме да се радваме на времето :-)

    ОтговорИзтриване
  9. Да и аз съм тичала под дъжда. Мисля си - какво кара облаците да се сблъскват толкова драматично.
    Дали за тях е също песен, или е зов - да се прегърнат. Вслушвала съм се в песента на дъжда. Сега също е така, но... зависи от нагласата ми.

    ОтговорИзтриване
  10. Интересно, много интересно усещане - защо ние,българите, се свеним от най-съкровените си чувства? Наскоро с моята майка си припомнихме за оня ден, когато тя ме изпращаше войник - там, в онова далечно и захвърлено от Бога странджанско градче Малко Търново, на малкото,иначе олющено и неуютно площадче като че ли се бяха събрали всичките хора на тоя свят...И тя, а и аз, всъщност така после се оказа, че имаме ярък спомен от този миг - майка не ме целуна на изпращане...Причината, каза ми тя сега, беше, че много ме бе срам,майка, от останалите хора...Исках, ама знаеш ли как исках да те целуна,ама...Всъщност май че и мен ме бе срам тогава... Така е и с нашите мъртви - когато са живи, се скъпим на добра дума, на похвала, а когато вече ги няма - им строим големи паметници и горко плачем...Защо ли? Да, защо ли...
    Димо Райков
    dimoraikov.blogspot.com
    dimoraikov.skyrock.com

    ОтговорИзтриване
  11. Прощавайте, че пак се намесвам. Но пишейки горните редове, изведнъж в мен нахлу мисълта на полския поет Ян Твардовски, която много обичам да повтарям и която е мото на новата ми очаквана през средата на май книга "55 тайни на Париж": " Хора, бързайте да обичате хората около вас, защото те толкова бързат да си отидат от вас!" Повече думи не са нужни,нали?
    Димо Райков

    ОтговорИзтриване
  12. Димо Райков, и аз не знам защо се свеним. Преди няколко дни четох едно стихотворение на Jackie - "Маските" .Запомних един стих:
    "Прикрива се, да не покаже щастие,
    за да не би съседът да завиди."
    Може би това е причината.

    ОтговорИзтриване
  13. Jackie, от това, което е вътре в нас зависи и как възприемаме света. Само ми се иска по-често да даваме свобода на чувствата си. Това зависи само от нас, а намираме оправдания да не го правим.

    ОтговорИзтриване
  14. Ехе, днес, като се връщах от работа, ръмеше. Нарочно карах от гарата до града велосипеда бавно - понаваля ме, но се прибрах с широка усмивка.

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря !
    За тази писен има легенда.
    Накратко :
    Изпълнителят е затворник.
    Песента става хит и го пускат.

    ОтговорИзтриване
  16. "Мразя дъжда. Дори и пролетният дъжд, който събужда природата за нов живот." - това мисля че е причината да не можеш да пееш в дъжда. И в двата случая когато си пял си обичал, като дете - децата по-късно се научават да "мразят", и когато си бил влюбен. Според мен тази дума "мразя" трябва да бъде забранена, и чувството също :-). Това, което си изредил като причини за мразенето на дъжда много лено може да се промени ако промениш гледната точка. Водата винаги е животворяща и само това е достатъчна причина да сме благодарни и да я обичаме. За жалост твърде много сме се откъснали от истинския живот, твърде много са ни разглезили удобствата, вещите са ни станали по любими и скъпи от природата, забравили сме да се радваме на дребните неща и на това, че сме живи...и повече мразим отколкото обичаме, за това сигурно не ни се пее.

    ОтговорИзтриване