Страната на Разбойниците

„-Тате, искам да ти призная нещо... Аз съм разбойник!
-Не се притеснявай, синко! Тук всички сме разбойници!”
-цитат по памет от „Тринадесетата годеница на Принца” на братя Мормареви

Имало едно време на Запад една страна. Не била нито много голяма, нито много малка. Хората, които живеели в нея били съвсем обикновени, като мен и вас. Нищо и никаква страна. Не била богата, нито бедна и никой нямало да знае за нея, ако не били разбойниците.
Те разбойниците не са страшни. Навсякъде има по някой и друг. Професията не изисква специални умения и мине не мине, хоп появи се нов разбойник.
В нашата страна, обаче разбойниците били мнооогоооо.
Законът куцал и куцо и сакато минавало в този бранш. Ден след ден, докато разбойниците станали толкова много, че започнали да наричат страната - Страната на Разбойниците.
Те разбойниците не са толкова страшни. Както всяка професия и от тях има нужда. Страна без разбойници не е страна. Лошото идва когато се нароят, а случаят бил точно такъв.
Намножили се разбойниците, награбили каквото могли и от скука започнали да се гърмят един друг. Кога със заплахи, кога с куршуми, кога с бомби. Мине не мине и някъде се гръмне.
Това хубаво, но нали всички били пишман разбойници все не се уцелвали. Затова пък уцелвали обикновените хорица.
Омръзнало на целокупното население на Страната на Разбойниците, да го гърмят и се заело да реши проблемът, че всеки го било срам, когато го питали да казва, че живее в Страната на Разбойниците.
Мислили, мислили пък накрая хванали един юнак и го назначили за шериф. Дали му значка и голям пистолет и го пуснали срещу разбойниците. Само, че юнакът вместо пистолетът и значката решил да действа с думи, а всички знаем, че от думи може да заболи, но разбойник с дума нито се хваща, нито се убива.
И започнала една веселба....
След месец два юнакът се уморил да говори. Мислил, мислил и решил. Назначил си помощници.
Само, че и те повече говорили, а не действали и нещата се повторили.
След някой месец и помощниците си взели помощници, да им помагат.
Лека полека шерифите станали много, а разбойниците изчезнали. Дали се скрили или станали шерифи, никой не разбрал.
Сменило се и името на страната. Вече я наричали Страната на Шерифите.
Сигурно мислите, че нещата се оправили и хората били доволни и заживели щастливо?
Нищо подобно! Като нямало вече разбойници, шерифите започнали да се стрелят един друг. Вярно, че го правели с думи, а с думи не се убива, но пък жертвите пак били обикновените хорица.
Събрали се пак жителите на съвет. Мислили, мислили, но така и не измислили нищо. Защото срещу разбойниците лековете са много, но от сладкодумни шерифи спасение няма.




....

16 коментара:

  1. "Казана дума хвърлен камък"!Дано някога ако моите "моите камъни са големи и тежки дойдат на мята глава "!

    ОтговорИзтриване
  2. Всеки народ си заслужава разбойниците и шерифите :(((

    ОтговорИзтриване
  3. Само искам да припомня филма Кап. Петко Войвода, там най-големия бандит стана областен на Варна. Така се e формирала интелигенцията и боржуазията след освобождението. Таман децата и внуците им станаха елит, и ето го 9 септември и хайде отново на пързалката – национализация, лагери и затвор. Таман внуците и на тези се отракаха и дойде 10 ноември. Айде 20 години бандитизъм и безвластие – е кой да ни управлява? Ние за това и под турско робство сме попаднали – просто, защото в по-голямата част от историята ни сме управлявани от егоистични некадърници.

    ОтговорИзтриване
  4. мдамм...разбойници и шерифи навсякъде има.Както Еос казва,заслужаваме си ги.След като не си гледаме собствената паница,а гледаме все в чуждата със завист и се опитваме да откраднем нещичко от нея.

    ОтговорИзтриване
  5. Думите са по опасни от курщумите защото не се знае като се "реят" наоколо кого ще уцелят. Било то и невинни.А думите не "убиват а мъчат" понякога и цял живот!

    ОтговорИзтриване
  6. Като назначават за шериф юнак-разбойник - хак им е.

    ОтговорИзтриване
  7. И шерифите, и разбойниците - от един дол дренки. Разликата е само в тактиката :)
    Каквото и да ги правиш, с каквото и да ги третираш, дренките израстват винаги кисели. Това е.

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря!
    Накара ме да се почувствам пълноценна електорална единица :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Сега не се знае кой кой е .Всеки е "с три лица" и открива онова което му отърва!Ако е депутат лицето , крадец второто,и трето като е някъде на канарските осрови!Най интересно се "пръскат " думи на първото!

    ОтговорИзтриване
  10. "Мислили, мислили, но така и не измислили нищо". Малко са мислили, ако бяха помислили повече, щяха да стигнат до идеята да си внесат разбойници, за да стъпят на врата на шерифите. Долу-горе като при китайците: избиха някога врабчетата, а после трябваше да си внасят врабчета, защото гъсениците им изпоизядоха реколтата.

    ОтговорИзтриване
  11. Павка, ами ако разбойниците не са изчезнали, а просто са станали шерифи?

    ОтговорИзтриване
  12. Нали това казвам и аз , Влади.
    При Павел нещата вървят към + - безкрайност.
    Назначението на юнак-разбойник за шериф не е решение.

    ОтговорИзтриване
  13. Ами ако е така, да вземат хората тоягите и да ги прогонят сами вдън гори тилилейски. Друго спасение няма.

    ОтговорИзтриване
  14. Те всички са разбойници бе ама с друго име било то шериф, и нагоре .И всички са " юнаци ама не за да направят нещо за хората а за себе си!

    ОтговорИзтриване
  15. Павел, като започнем повече да пием по кръчмите и да плащаме по-малко данъци, и до това ще се стигне. Спомни си приказката.
    Всяка толерантност има граници.

    ОтговорИзтриване
  16. По тази тема могат много локуми да се разтягат, но истината е една, както каза Хриска - всички са от един дол дренки :)

    ОтговорИзтриване