Воля и инат

Когато бях в единадесети клас, се скарах с класната си ръководителка. Всъщност каране е силна дума, защото никога не съм търсил конфликти и винаги съм вярвал, че с комуникация всеки проблем, може да се изглади. Ако не друго, поне трябва да се направи опит.
Тогава, обаче реших, че моето оръжие ще е мълчанието. Цяла година не размених и дума с нея. Преподаваше ми и по литература, което не беше в моя полза, но веднъж взел решението, го изпълних. Стиснах устни и мълчах като пън цяла година.
Причината беше.... Всъщност причината отдавна вече е забравена, но тогава е била важна за мен. Толкова важна, че да ме зареди с инат, достатъчен да преодолея всички трудности и неприятности, но да изпълня решението си.
Казват, че ината е просто безсмислено упорство. Противопоставят му като качество волята, където всичко е подредено и по план. Казват, че волята може да премести планини и дават хиляди примери.
Според мен, обаче тук се бърка. Повечето неща приписвани на волята, са дело просто на обикновен инат. Само, че така нещата не изглеждат красиво, а хората са суетни. Докато силната воля, се приема за важно качество, инатът често е повод за присмех. Незаслужено пренебрегван, инатът не чака медали и ръкопляскания. Стиснал зъби си върши работата, без да се интересува от нищо.
Волята може да е последователна в постъпките и действията си, но няма силата, да вложи всички сили за постигане на целта, без да се интересува от последствията. Волята иска, да бъде подкована с железни аргументи, планове за бъдещето и цели. В противен случай е безсилна.
Инатът не се нуждае от нищо. Достатъчно му е просто една прашинка, която да даде началото, а с тази прашинка, дори без лост човек може да премести не само Земята, а и целия свят. Прашинката все пак е нужна, поне в началото. Не е задължително да е свързана с крайната цел, или с логиката. Често дори самият човек не може да я определи точно, а за околните е незабележима. Затова те приемат, че в основата на инатът няма нищо. Приемат, че той е безсмислен, но прашинката винаги я има, поне в началото.
Защо ви занимавам днес това? Защото се нуждая от такава прашинка. За пореден път съм спрял цигарите. Физическата зависимост изчезва за 48 часа, психическата за около 5 дни, но след това е по-трудно. Изкарвал съм повече от шест месеца, без да се сетя за цигарите, но след това започвам отново. Причината е, че не се чувствам по-добре без тях. Нещо повече, убеден съм и зная, че всички писания за вредата от тях са фалшифицирани на 99%. Повечето лекари знаят това, но не смеят да го кажат на глас. Един български д-р Хаус, който предпише на пациент по две-три цигари дневно, ще бъде разпънат на кръст от колегите си, въпреки че повечето от тях също са пушачи.
След повече от 25 години, дробовете са ми по-чисти от тези на повечето непушачи. Много повече са ми повлияли химикалите, с които работя, но не се притеснявам и от тях. Отдавна е доказано, че здравето и продължителността на живота зависят, почти напълно от наследствеността, а аз съм от късметлиите. Освен това, мразя някой друг да ми казва, какво да правя и редовно хората, които ми броят цигарите, го отнасят.
Имам всички основания да продължавам да пуша, а единствената причина за да ги спра е финансовата страна на нещата. Дори и тя би била без значение, ако можех да пуша само по три-четири цигари дневно, но както с всяко нещо, с което съм се захванал и при пушенето съм на две крайности. Или не пуша, или пуша многооооо....
Така погледнато на нещата, волята не ми върши работа. Нужен ми е инат и търся точно онази прашинка, с чиято помощ да спра завинаги. Това е единствения начин, но засега не успявам. Спомних си как един познат от десет години не пуши, като прашинката при него беше, че с всяка кутия, финансирал каузата на Ахмед Доган.
Опитах се да си представя, че като не пуша, ще сложа пръв в колелата на безумните икономически решения на министър Дянков. За малко да стане, но дяволчето Фют ми се изсмя и заяви, че решението на този проблем е да си купувам цигари без бандерол.
Опитах да намеря прашинката и на други места. Финансовата изгода, поне на хартия изглежда внушително, но пък никога не съм бил вещоман. Не се нуждая от нищо излишно, а да трупам банкова сметка, която инфлацията да изяжда всяка минута, е мотив действаш в обратната посока.
За съжаление, до момента не мога да намеря подходящ двигател на ината си, което означава, че и резултатите няма да са трайни. Давайте идеи, без да се притеснявате. Ако зависеше от волята, трябваше да има някаква логика, но за инатът прашинката, която му дава сила, може да е дори абсурдна.