Мъгла

Петък е. Прибирам се от работа и съм един от многото хора забързани за домовете си. Чувам приглушените им гласове, но виждам много малко от тях. Повечето са скрити зад стената от мъгла покрила улиците. Виждам ясно само на двайсетина метра, а след това всичко сякаш се стопява. Само фаровете на колите, прорязват от време на време тази пелена.
Минавам покрай едно училище. Пред входа му три учителки, стискащи в премръзналите си ръце пластмасови чашки с кафе, пушат и обсъждат новият си колега. Смеят се, а едната пристъпва бързо на място и ситно тропа с острите токчета. Звукът се чува на далеч и се връща отразен.
През вратата на училището излетява шумна тълпа ученици. Виковете и смехът им заглушават всичко наоколо. Задминават ме и дори не ме забелязват увлечени в своя свят. След няколко метра внезапно спират, скупчват се и се разкрещяват диво. Групата им започва някакъв странен танц, местейки се заедно с нещо случващо се в центърът и.
Не мога да заобиколя и се опитвам да мина през тях, но те дори не ме забелязват. След няколко опита се озовавам в епицентърът на събитието. Две настръхнали и озверени хлапета са се вкопчили едно в друго. Останалите с блеснали очи коментират и дават съвети. Няколко са извадили телефоните и документират „събитието”. Крясъците заглушават всичко. Знам, че се опитвам нещо да кажа, но не чувам гласът си. Заставам между хлапетата и отблъсквам нечия ръка, опитваща се да ме отмести. Сигурно закривам гледката. Постепенно купът се разкъсва, в очите угасват искрите и двете зверчета стават пак деца. Приглаждат косите си, изтупват дрехите си и се понасят на някъде. Мъглата ги скрива бързо.
Обръщам се назад. Учителките са обърнали гръб и са утихнали. Гасят цигарите в чашките и влизат в училището. Чака ги поредният час. Изчезват, но в мъглата още дълго се чува потропването на токчетата. Не са видели нищо. Мъглата скрива всичко.
Продължавам напред и се замислям, дали довечера няма да видя някой клип с глупавата си физиономия, качено в нета. Махам с ръка и продължавам. Отдясно чувам някакви викове, но не обръщам глава, а продължавам напред. Дори да погледна, няма да видя нищо.
Мъглата поглъща всичко...