Ден на Труда

Преди много, много години в самото сърце на Африка, близо до едно поточе, под сенките на дърветата почивало семейство горили.Слънцето припичало яростно и животът в джунглата бил замрял. Никакъв шум не нарушавал покоят на горилите.
Когато слънцето било толкова високо, че и сенките вече търсели къде да се скрият, силен дразнещ шум нарушил почивката на семейството. На близката поляна, под палещите лъчи на слънцето, група странни същества вдигаха врява. Приличаха на нормални маймуни, но се движеха тромаво, краката им бяха прекалено дълги, а ръцете прекалено къси.
-Тате, какви са тези същества?- попита малкото горилче.
-А, тези ли? Отскоро се появиха наоколо. Определено са стояли прекалено дълго на слънце, или ги е ухапала някаква отровна змия. Стой по-далеч от тях.
-Ама тате, защо не са по-тихи? Ако ги чуят лъвовете? Какъв е този странен шум, който издават?
-Нали ти обясних, че не са добре. Шумът се нарича говор и отскоро са го усвоили. Така контактуват помежду си.
- Хе, хе, хе!- засмя се горилчето.- Че защо им е да вдигат шум, като могат да се разбира с един жест, както нас. Говор, говор, говор...
-Нали те обясних, че са странни вече! И престани с това говор! Още си малък за да учиш лоши неща. Я, по-добре отиди да си береш банани!

В средата на поляната странните същества, не спираха да издават дразнещи звуци. Един едър екземпляр се беше покатерил на камък и обясняваше нещо на другите:
- Работа, работа и пак работа! Само така ще успеем да оцелеем. Ако се отпуснем за малко, някой ще ни изяде. Затова да разпределим задачите. Пет от вас веднага да тръгнат да събират материал за дом! Не носете, само клони, а и камъни. Домът ни трябва да е недостъпен! Други пет да изкоренят всичко на тази поляна и да я засадят с банани! Трябва да сме подсигурени с храната. Други пет, да направят бент на поточето! Ще си направим резерв и от вода. Жените да започват плетат платове от онази трева там и после да шият дрехи!
-Че защо да правим тези неща?- попита един от групата.- Дом не ни трябва, защото ако има опасност ще се качим на дърветата. Защо да садим банани, като си растат сами и не можем да изядем всичките? Защо ни е бент, като това поточе никога не пресъхва? А и в тази жега, дрехите ще ни довършат.
-Глупак!-кресна едрият екземпляр.- Това е работа. Важното е да се работи. Днес, утре и винаги. Само така ще станем хора.
-Хора ли? Какво е това хора? Хубаво ли е?- заваляха въприси от групата.
-Естествено, че е хубаво! Бъдещето е на хората. Те ще бъдат господари на всичко и всички ще им се подчиняват. Когато станем хора, ще можем по цял ден да не правим нищо. Дотогава, обаче трябва да работим! Хайде на работа!
-А ти какво ще правиш?- попита плахо глупакът.
-Аз, ли? Аз ще ви ръководя. Ще организирам работата и ще разпределям задачите, така че никой да не остава без работа. От днес всеки ден ще се трудим, а на днешният ден всяка година ще празнуваме Денят на Труда.
Странните същества се подчиниха. След година установиха, че животът им е станал по-тежък. Никога не бяха свободни и винаги имаше още несвършена работа. Само водачът им беше добре. Беше се позагладил, изнежил и изглеждаше великолепно. Достатъчно беше да протегне ръка и получаваше всичко, което иска.
-Само, така! – ги хвалеше той всеки ден преди и след работа.- Работа, работа и пак работа. Продължавайте и някой ден ще започнете да приличате на мен.

След много хиляди години в самото сърце на Африка, близо до едно поточе, под сенките на дърветата почиваше семейство горили.Слънцето припичало яростно и животът в джунглата беше замрял. Никакъв шум не нарушаваше покоят на горилите.
Когато слънцето беше толкова високо, че и сенките вече търсеха къде да се скрият, силен дразнещ шум наруши почивката на семейството. На близката поляна, под палещите лъчи на слънцето, група странни същества вдигаха врява. Приличаха на нормални маймуни, но се движеха тромаво, краката им бяха прекалено дълги, а ръцете прекалено къси. В ръцете си носеха странни инструменти и едни копаеха земята, а други разчистваха камъните, а трети утъпкваха пръстта след тях. Изглеждаха уморени и измъчени, но не спираха и за минута.
-Тате, какви са тези същества?- попита малкото горилче.- Защо се мъчат и потят в тази жега?
-Тези ли? Това са хора. Странни същества, които никога не действат логично. Винаги, ако имат две възможности избират по-трудната. Казват, че са станали такива, защото когато са били малки слънцето е изпекло мозъкът им.
-Тате, а каква е тази дума, която постоянно повтарят? Работа, работа, работа...
- Млъквай и отивай да си набереш банани! Още си малък за да знаеш такива лоши думички! Хайде бягай, докато не съм те нашляпал!И се пази от слънцето!- изсумтя възрастната горила, след това притвори очи и продължи дрямката си.

.

6 коментара:

  1. Хайде сега и работа че и ден на труда я марш за банани :))))))

    ОтговорИзтриване
  2. :)"Arbeit macht frei!" -Случайно не ти ли мина това през главата?!

    ОтговорИзтриване
  3. Преди години имаше приказка за това как комсомолския работник организира теченето на реката в руслото ѝ. Седи той на брега и командва: течѝ, течѝ!
    Много е лесно да се отървем от празнодумците и организаторите, но... мнозинството от хората предпочитат да вярват в Нещо, някой да ги омайва с думи и някой да им казва какво да правят, да им сочи посоката с пръст!
    Така се живее много по-лесно - бачкаш, хапваш, пийваш, чукваш и заспиваш... утре пак. За паузите, в които има опасност и да се замислиш винаги има някой ВВ...

    ОтговорИзтриване
  4. Руми, на някои бананите никога не стигат, а ги мързи да си наберат:) Тогава трябва да намерят някой, който да свърши тяхната работа.
    Кръстю,не. Опитах се да дам малко усмивки и настроение, а тези думи са свързани с много смърт и жестокост.
    slavuncho, е днес бившите комсомолци, вече са бизнесмени и организират корпорации:) Ама все още се правят на пролетарии. Най-лесно се командва, когато се правиш, че част от работещите. Той и ББ използва стил тип "човек от народа".

    ОтговорИзтриване
  5. Като ламята дето се присламчва към ятото :))))

    ОтговорИзтриване
  6. А,и друго Владо, понякога от играчка до плачка пътят е доста кратък :(

    ОтговорИзтриване