Страната на фантазиите

Един човек ми каза, че живея в страната на фантазиите. Може би причината е в приказките, които пиша, но пък каква фантазия са те? Замислих се, огледах се наоколо и реших, че е прав. Всеки ден моите фантазии ми рисуват една страна, която не е истинска. Всеки ден, затваряйки очи за сън, загърбвам поредната фантазия, в която съм прекарал деня.
Всяка сутрин, в мига когато напусна домът си, денят ми започва с фантазии. Първо погледът ми се спира на контейнерите за смет. Странни хора и животни оспорват правото си на достъп до тях, а звуците са достойни за филм на ужасите. Фантазия или лош кошмар, но не мога да се махна и отида в реалният свят, където хората се хранят на огънати от храна маси.
После прескачам пълноводната мътна река, извираща от пукнатина в уличното платно. Вече зная, че съм в страната на фантазиите. В реалният свят, реките са бистри и пълнят басейни, в които плуват златни рибки. Рибките не са като тези в приказките. Не изпълняват само три, а всички желания.
След това срещам Принцесата. Прехвърлила тежка чанта на рамо, бърза за училище. Димящата цигара в ръката и, описва странни приказни фигури...
Даа... Определено не съм в приказка. Това е страната на фантазиите. Всички знаем, че принцесите не ходят пеша, а димът го правят драконите.
Докато пия кафето преглеждам новините в нета.
Тук куче ухапало човек, там човек ухапал куче. Най-често обаче в моят свят хора хапят хора- на живо. Това не може да се случи в приказките. Те са твърде скучни. Там героите са без фантазия и най-много да омагьосат някого. Не си прегризват гърлата.
После продължавам да фантазирам. Дишам въздух отровен със несъществуващи газове, ям храна, чийто състав не би отгатнал дори най-великият магьосник от приказките.
Не се притеснявам. Зная, че това е само фантазия. Кой идиот би живял в подобна страна? Всеки нормален просто ще, се пресели в нормална страна.
Само, че аз не съм от тях. От нормалните хора, които винаги знаят какво и как да направят. Не съм и от тези, които знаят отговорите на всички въпроси.
Не съм от тях и не им завиждам. Да са живи и здрави в техният си свят. Аз съм вече твърде стар, за да сменям моят. Дори и себе си не мога да променя, но пък това не ми пречи всеки ден да опитвам.
Ден след ден, променям този свят на фантазиите. Както и колкото мога. Не го правя заради някакви идеали. Това си е моят свят и правя го заради себе си.
В него живея.

9 коментара:

  1. Да и аз съм стар вече Владо, че и болен. Има работи, за които е по-добре никога отколкото късно...Малко са, но ги има :)
    Важното е в този свят да вярваме на очите си и главите си, а не на приказки на шутове, имащи се за царе :))

    ОтговорИзтриване
  2. Не си сам! Бягсвото към нашата си реалност е пристан и спасителен остров. Там имаме възможност спокойно да обмислим ходовете си в света на Реалната фантазия, където никой не е себе си. Само си мислим, че нещо променяме - всичко се случва по собствените си правила и закономерности.

    ОтговорИзтриване
  3. "Тук куче ухапало човек, там човек ухапал куче"-засмях се. По-странното е, че докато се смея си давам сметка, че това не е измислица-хората и по между си се хапем. Ако на кучетата можем да простим, защото нямат разсъдък, на хората можем ли?

    ОтговорИзтриване
  4. фантазията е средство за промяна на света :-)

    ОтговорИзтриване
  5. Мисля, че не можем да променим света - нито малко, нито много. Той е точно това, което е и ние сме част от него.
    Само в холивудските фантазии някой първо спасява, след което променя света като „дава всичко от себе си“... Може и в обратния ред. Има ли значение?
    Май всичко е хардуерно-софтуерен дефект, а самото осъзнаване на този факт - проблясък на разум, но... какво от това?!

    ОтговорИзтриване
  6. Хареса ми този постинг. Ще попрочета още, защото имате лек изказ...
    Пред нас има кофи за боклук, които почистват нареме. Има тук таме оронено по асфалта, но не е това темата на живота, на страховете и радостите ми… така, като ни заливате с боклук и помия, намирате съмишленици, които ,като Вас са „наблюдатели” на живота и не спират с критика. Но, животът иска кирка, лозето и мотика и пръскане и кършене, а споделянето на чувства иска нови теми, за лични успехи и пропуски. Затова, как ставаме европейци, а не за секс революцията, където сме на първо място, защото нямаме добри идеи, освен, да намираме косур на другите, да плачем, колко сме нещастни и как ще заминем в чужбина.
    Тръгвайте, щом нищо умно не можете да измислите. Не се сещате, че животът е във ваши ръце. Още, криза е и сега Правителството очаква всякаква подкрепа, а не.. критика, освен ако е конкретна.
    Не всеобщото мрънкане, а всеобщия ентусиазъм „Ние можем!" Ще ни оправи държавата. Трябват умни проекти, за европари. Имате ли такива приказки или само фантазии, на тема, само другите са ми криви...тези постинги, са като песните на онези, детъо пеят по бански с гърди от селикон. Трябва да излечем с едни гърди пред "битовата чалга" прочетете по вече в Blog.bg от
    zaw12929 } Ще поставя контра приказка! Приятен ден!

    ОтговорИзтриване
  7. Да си призная освен хвалбите за правителството и рекламата на блог.бг не разбрах нищо. Бил съм в блог.бг и се махнах, заради двуличието, нагласените неща, нарушаване на авторските права и толериране на плагиатството. Между другото познавам и вашият блог.
    Колкото до правителството, ако то иска помощ щеше да я получи, но то иска власт и популярност. И си я има:))))

    ОтговорИзтриване
  8. Не е така.На Правителството помощта се предлага косвено, докато всеки спасява себе си. Не повтарям! Песимизмът не помага никому, на Вас вреди!
    Държавата се нуждае от работещи идеи! А вие декларирате, че нямате идеи!? Б ез значение кой управлява, прогресът на един народ иска внедряване на идеи! Идеите движат света, а не плаченето, изтръгването на вопли, колко сме зле!

    ОтговорИзтриване
  9. Май говориш за друго правителство. Погледни един ден новините и ги виж какво искат и как го правят. И престани да спамиш тук. В блог.бг има достатъчно място.

    ОтговорИзтриване