Върхове

Някога имало двама приятели. Израснали заедно и не можели един без друг, но били толкова различни, че хората се чудели как се разбират.
Единият бил пълен с енергия. Не заставал и за минута на едно място. Впускал се във нови приключения и търсел нови и нови предизвикателства.
Вторият бил муден и не обичал промените. Харесвал тишината и реда и премислял всяка своя стъпка.
Растели и опознавали света. Всеки ден откривали нови неща и пред тях изниквали нови предизвикателства. Втурвали се към тях, единият устремно, а другият бавно и прецизно и ги преодолявали. Винаги заедно.
Не се уморявали и търсели нови предизвикателства, докато открили планината и върховете. Планината ги омагьосала и пленила. Покорявали връх след връх, но след всеки покорен откривали нов. По-висок, по-стръмен, по- недостъпен.
Там в планината се допълвали идеално. Смелостта и енергията на първия преминавала и през най- трудните изпитания. Стремежът към прецизност и дисциплината на вторият, подсигурявала пътя назад и давала сигурност.
Ден след ден, връх след връх, а не им омръзвало. Самотно занимание, което им донесло слава и популярност. Не я търсели, но тя дошла при тях. помествали снимките им във вестници, завали интервюта и автографи.
Тогава се появила пукнатината между тях. Отначало дребна и незабележима, но с времето нямало как де не я забележат.
-Виж .- казал единия. – Тук са пуснали само твоята снимка, а ако не бях аз никога нямаше да стъпиш на върха.
-Я, погледни тук, как се дуеш сам като пуяк на върха.- отговорил вторият.- Ако не бях аз да нося багажа и да те подсигурявам, щеше да си счупиш главата още в началото.
Скара ли се и се разделили, но планината и върховете ги привличали и тръгнали сами.
Първият с устрем и жар атакувал нов връх. Достигнал върха, но силите му били изцедени. Нямал храна и сили за обратният път, но имал късмет и го намерили преди да е късно.
Вторият също щурмувал върха, но стигнал до средата на склона. Спрял го стръмен участък, който не се престрашил да премине. Върнал се обратно, без да покори върха.
Повече никой от двамата не излязъл в планината. Не покорили нови върхове. Никога...
Но планината е още там. Там са върховете и предизвикателствата. Там има още хора, които покоряват връх след връх. Винаги с поглед напред и нагоре. Винаги рамо до рамо с приятел.
Никога сами...

.

8 коментара:

  1. Няма нищо по-добро от верен проятел :))

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен11 юни 2010 г., 9:16

    Две е винаги повече от едно. Но... тази човешка греховност. Слава, суета - погубват всичко Свято. А има толкова много върхове!

    ОтговорИзтриване
  3. krizt с удоволствие ден след ден чета приказките ти. Ще се радвам някой ден да издадеш и книга с тях.

    ОтговорИзтриване
  4. В разумните начинания сме единни. В глупостта сме самотни. Самотни и много еднакви :)

    ОтговорИзтриване
  5. Май slavuncho ме провокира за следващо приказка. Когато и дойде времето:)

    ОтговорИзтриване
  6. В математиката 1+1=2, но - в живота 1+1 може да е равно на 11, но може и да е 0. Ако си помагат двама души, ще постигнат много повече от сборът на индивидуалните им постижения. Ако си пречат - няма да постигнат и толкова, колкото могат сами.

    Нека си помагаме винаги, когато можем.

    ОтговорИзтриване