Мястото и хората

Някога преди много време или може би вчера имало едно царство. Не било богато, нито пък бедно. Не било нито от най-известните, нито от тези, за които никой не знаел.
В царството, както ще се досетите имало и Цар, но не за него ще разказвам днес. В царството живеели хора. Обикновени хора. Млади и стари, добри и лоши, бедни и богати, искрени и лицемери. Имало всякакви.
В царството живеели и група млади хора. Светлината била в душите им. Живеели единствено заради нея. Не търпели нищо тъмно, независимо дали в царството или хората. Искали да всичко да е идеално, не утре, а още днес. Компромисите мразели повече от тъмното и както се очаквало, един ден се почувствали безпомощни и излишни.
Събрали се и решили да се махнат от царството. Решили да тръгнат по широкият свят и да намерят царство, където властва само светлината.
Някои от тях останали, защото се уплашили от неизвестното. Други не пожелали да тръгнат, за да не оставят хора, които обичат. Повечето обаче потеглили с увереност по новият път.
Вървели дълго, минали през много царства, но не намерили своето място. В някои царства напускали само за ден, в други виждали надежда и оставали година две. После разбирали, че това не е мястото и продължавали напред.
Много от тях се уморили. Изоставали или се връщали в родния дом, но най-упоритите продължавали. Знаели, че някъде там и Царството на Светлината и ги чака.
Един ден, чули за приказно царство, отвъд морето. Качили се на кораб и потеглили към него. Пътували дълго, но погледът им докосвал само вълните.
Една нощ силен вятър подхванал корабът. Вълните го блъскали, подмятали и накрая го разбили в непознат бряг.
На сутринта слънцето огряло брегът. Корабът се разбил на остров. Приказен остров, където царувала Светлината. Вълните кротко се плискали в брегът му, където единственият оцелял от корабът не вярвал на очите си.
-Открих го! Открих царството на Светлината! Струваше си мъките и дългото търсене. Това е мястото!

Минали много години....
Един ден пиратски кораб, попаднал в буря.
Пиратите били калени хора. Не се плашели от никого и от нищо. Навред в морето се носела мрачната им слава. Не се уплашили и сега. Цяла нощ се борили с морето, а на сутринта пред тях се открил приказен остров.
-Сигурно това е Рая!- възкликнали пиратите.- Видели сме всичко, но това е като в приказка. Някой ден ще се върнем и ще прекараме старините си тук.
Слезли на брега да починат, но ги чакала изненада. Там ги посрещнал с радостни викове един старец.
-Хора! Виждам хора!- скачал и се премятал през глава старецът.- Моля ви, вземете ме с вас на кораба! Моля ви!
- Трябва да си се побъркал старче.- засмя ли се пиратите.- Знаеш ли, кои сме ние? Всички бягат от нас, за главите ни дават съкровища. Ние сме изметът на човешката раса.
-Няма значение.-отвърнал старецът.- Ще дойда с вас, само да ме вземете.
-Побъркал си се старче! Да имаш това райско място и да го замениш с пиратски кораб?!? Знаеш ли, колко хора цял живот търсят място, като твоето и не го намират? Намерил си го, а искаш да го напуснеш- наистина си побъркан.
-Да, мястото... Мястото е това...- замислен промълвил старецът.- Много хора тръгнахме да го търсим, а само аз го намерих. Намерих мястото, но загубих хората. Защо ми е без тях?
...