За децата и цветята

Днес отново е празник. Празник на децата. Не е почивен ден и много хора ще се сетят чак утре. Все пак днес е празник. Ще има тържества, ще има запалени фарове, ще има усмихнати деца и както на всеки празник, ще има и цветя.
Цветята са красиви нали? Харесваме ги и ги обичаме. Вървят като неотменима добавка към празничното настроение.
Всъщност днес ще пиша за цветята. Красиви са нали? Харесваме ги, може би защото са толкова красиви и нежни.
Те са крехки, нежни и раними. Обичаме да се грижим за тях. Засаждаме ти в градинки, торим ги, плевим ги, махаме мъртвите листа и ги подрязваме. Подредени в редичка, подкастрени по наш вкус вече са други. Стават нашите цветя, а не някакви непознати. Някои можем дори и в саксия да сложим и да ги имаме само за себе си.
Понякога това не ни стига. Откъсваме ги и ги слагаме във ваза. Убиваме им за да покажем, че ги харесваме. Защото да харесваш цветята е престижно и благородно, а ние сме добри хора.
Всъщност не обичаме всички цветя еднакво. Харесваме тези, които са по наш образ и подобие и не жалим в подрязването за да ги вкараме в правият път.
Има и една друга група деца...
Опс...
За малко да забравя, че днес пиша за цветята. Онези мъничките и беззащитните.
Има и една друга група цветя. Не растат в градинката ни, а саксиите са им тесни. Иначе са досущ същите. Имат си листенца и цветчета, но кой знае защо ги наричаме плевели.
Може би, защото не искат нашите грижи. Сеят се където си искат и колкото и да ги плевим все оцеляват.
Не обичаме плевелите. Не обичаме цвета, които не искат да ни се подчиняват. Как така, не искат да станат като другите цветя и като нас? Как така ще искат да бъдат различни?
Това никога няма да го допуснем! Ние сме силните, ние сме на върхът на еволюционната верига.
Затова днес, когато празнуваме денят на цветята, плевелите ще стоят там където им е мястото – в ъгълът.
Май съвсем се обърках. Днес е ден на децата, а не на цветята, нсо нищо.
Ние обичаме и децата. Красиви са нали? Харесваме ги, може би защото са толкова красиви и нежни.
Те са крехки, нежни и раними. Обичаме да се грижим за тях.
Всъщност май не обичаме всички деца. Обичаме тези, които могат да се отгледат в градинка или саксия. Да се грижим за тях, да ги торим и подрязваме, за да станат по наш образ и подобие.
Обичаме ги...

.