Великан

Царят погледна просналите се в краката му хора и се намръщи.
– Ама какво искате? Не стига, че ви вдигнах данъците само на половина, а имате уста да се оплаквате.
– Но, Ваше Величество, като си платим данъците, за нас нищо не остава.- обадил се един от поданиците му. – Гладуваме и то не от днес. Миналата година пак вдигнахте данъците, а по-миналата също. Работим като роби, а накрая и хляб нямаме.
– Че, аз какво съм виновен? – засмял се Царят. – Криза е! Не зависи от мен и от вас. Даже в двореца съм наложил режим на икономии, ама да сте ме чули да се оплаквам? Ще стискате зъби и ще мълчите!
– То, че е криза, криза е. – обадил се един възрастен селянин. – От как се помня все е криза и все данъците се вдигат, ама за друго ми е думата. Не стига, че реколтата е слаба, а ловната дружинка на Ваше Величество, всяка седмица тъпче новите посеви. Защо го правите, Ваше Величество?
– Защо ли? – засмял се Царят. – Защото вие сте слаби, а аз съм силен! Защото го мога! А сега марш от тук и да не съм чул повече оплаквания!
След това Царят с усмивка се прибра в двореца и се настани пред отрупаната с храна трапеза. Протегна ръка към каната с вино, но в този миг земята се разтърси.
Царят изскочи уплашен навън и се просна по очи:
– Какво желаете, Господарю?
Дебелият Великан се почеса първо по главата, а после по корема и изсумтя:
– Искам повече храна!
– Но, Господарю! – възкликна Царят. – Изглеждате чудесно и определено не приличате на недохранен. От години се грижим за вас и винаги сте били доволни.
– Така е! – засмя се Великанът. – Аз се чувствам добре, но моят лекар твърди, че трябва да отслабна. Препоръча ми, когато ставам от трапезата на нея да е останала поне малко храна. Да, ама не се получава. Винаги масата е празна. Затова реших, че ако храната е повече, ще мога да спазвам препоръките на доктора.
Великанът отново се почеса по главата, после отскубна едно дърво от царската градина, очисти клоните му и започна да почиства зъбите си. После захвърли дървото и разруши две кули на двореца.
– Ама, господарю! – проплака царят. – За храната ще се разберем, но защо е нужно да рушите и дома ми?
– Защо ли? – ухили се Великанът. – Защото ми харесва и е забавно!
После бутна още една кула и тътрейки крака се отправи към дома си. Там се настани на трапезата и се зае да възстанови изразходваната енергия. След час масата беше празна, с изключение на трохите хляб по нея. Великанът ги събра в длан, но си спомни заръката на лекаря и с въздишка ги остави.
В този миг земята се разтресе от тежки стъпки, а стените на къщата се пропукаха. Стреснат Великанът припряно изскочи навън.
Слънцето беше закрито от сянката на едно огромно същество. То бавно се наведе и бутна леко с пръст къщата на великана, която се срути.
– Господарю, ама защо направихте така? – разплака се Великанът. – Какво съм ви направил?
– Няма причина. – засмя се огромното същество.– Просто ми е забавно и мога да го направя.

.

7 коментара:

  1. Аман от "господари-великани" с дребни души.

    ОтговорИзтриване
  2. Дааааа, тая пуста Забава :))

    ОтговорИзтриване
  3. Лоши, лоши великани и гладни :(

    ОтговорИзтриване
  4. :) Скоро забелязах, как всеки великан се зъби на по-малките, а се подмазва на по-големите. Човещинка:)

    ОтговорИзтриване
  5. Не е човещинка. И в природата е така. По-скоро този тип поведение е естествен. Човешкото разбиране за отношения има съответните интепретации.

    ОтговорИзтриване