Бил съм се бил....

На днешната дата, преди 47 години бил съм се бил....

Не, не съм се напивал, нито преди 47 години, нито скоро. Напоследък пия само малко червено винце около празниците, а днес имам такъв.

На днешната дата, преди 47 години бил съм се бил родил. Не е голям повод за гордост, защото ролята ми е била второстепенна, а и светът не е забелязал събитието. С изключение на близките ми роднини, животът на останалите хора на Земята не се е променил.

Днес също е така. Не е ден за равносметка, но не съм постигнал много в живота досега, а 47 години не са малко време. Не съм направил и нищо запомнящо се, но пък отдавна не се притеснявам за това.

Дните на изминалата година изтекоха, като един миг. Беше доста натоварена, пълна със съмнения, колебания и разочарования, но имаше и много хубави мигове. Сигурна така ще премине и следващата.

Днес обаче денят е празничен. Ще празнувам, нищо че имам съмнения. Ще празнувам, защото живота е чудесен дар, дори когато изглежда скучен. Ще празнувам, защото във всеки ден има нещо, което си заслужава.

Дали ще видя изгрева или залеза, дали ще нещо ще ме усмихне или ядоса, всичко е част от преживяването, наречено живот.

Днес ще празнувам и вие ще сте част от моя празник. Защото някак неусетно станахте част от моя живот. Защото получавам подаръци от вас всеки ден. Благодаря, ви!