Спомени от края на света

Не са прави маите! Не са прави и хилядите лъжепророци, които се състезават, кой ще познае съдбовната дата. Краят на света няма да е днес. Краят на света няма и да е утре. Всъщност краят на света беше вчера.

Тъкмо гледах Цветът на магията по романа на Тери Пратчет. Гледах втория диск. Ринсуид, Двуцветко и компания бързаха, да съберат осемте велики заклинания заедно и да спасят Света на Диска от Звездата на Смъртта.

Не ми вървеше с гледането. Прекъснах го няколко пъти, а когато пуснах втория филм, се оказа, че субтитрите не стават. Последва ново сваляне от три часа, а мижавия нет на Vivacom, циклеше ли циклеше. Сигурно и те се подготвяха, я за коледния банкет, я за края на света. Всъщност подготвят се отдавна.

-Добър ден, Господине! Разговорът се записва, за ваша сигурност. Понеже Вие сте наш надежден клиент, искам да Ви предложа новите ни чудесни и изгодни предложения. Нали ще ми отделите няколко минути?

-Госпожо, ако използвахте услугите на фирмата, в която работите, нямаше да ги наричате чудесни и изгодни!

-Но, Господине! Ние предлагаме само най-доброто!

-Госпожице, преди да ми предлагате нещо нова, е редно да се уверите, че настоящите услуги са поне на приемливо ниво. Не само, не искам новите ви услуги, а броя с нетърпение дните до изтичане на договора, за да се отърва от настоящите ви!

-Господине, ако имате малки проблеми, можете по всяко време да се обадите на дежурните ни екипи. Предполагам, че до ден-два, проблемите ще се изчистят и тогава ще ви се обадя отново.

-Госпожо, няма начин да се оправи нещо, което не функционира добре от няколко месеца за ден- два и екипите ви прекрасно го знаят. Поне бяха откровени и ми обясниха, че дори срещу по-висока такса, не могат да ми осигурят по-добра услуга.

-Довиждане, Господине! Сигурна съм, че ще оправим нещата и ще Ви се обадя отново!

Това се случи преди три месеца, а нищо не се е променило, но се отклоних от темата. Пуснах втория диск с озвучаване на български и светът се срина.

В началото не разбрах какво се е случило. Просто става тъмно. Нямаше ток не само в Самоков, а и в цялата област. Сигурно така започва всеки край, рекох си аз.

Потърсих фенерче или свещ, но се оказа, че не зная къде са. Само печката хвърляше призрачна светлина и ми стана страшно. Ами ако това е краят?

Симптомите през последните години бяха навсякъде, но се правехме, че не ги виждаме. Всички правим нещата така, все едно след нас няма да има нищо. Отбиваме номера в работата и в живота. Да, не живеем, а отбиваме номера.

Правят се ежегодно конференции за бъдещето на планетата, на която живеем. Само че, се отбива се номера и не се прави нищо. Няма смисъл, защото края може да бъде утре.

Уж избираме хората, които да ни управляват и да мислят за бъдещето ни, а всъщност само отбиваме номера. Не правим нищо повече, защото няма смисъл. Отбиваме номера, сякаш края на света ще е утре.

Избраните също отбиват номера и ги интересува само днешния ден. Техния днешен ден. Няма смисъл да правят друго, защото края може да бъде утре.

Във вторник минах по центъра на града. Улиците са в безобразно състояние, но почистващата фирма, също отбива номера. Няма смисъ, да се старае, защото краят е утре.

„Оранжевата гвардия“ се подпираше на лопатите близо до сградата на общината, чакайки денят да свърши. Отбиваше номера и защо ли да се напряга, когато утре е края.

В общината също отбиват номера. Сигурни са, че светът ще свърши скоро. Иначе нямаше с безмозъчна упоритост, да поддържат решението си, да се направи депо за отпадъци на хвърлей от града. Мястото щеше да е идеално избрано, ако се целеше да се тровят съзнателно и ефективно поколенията след нас. Може би затова е избрано. Или за да се усвоят „едни пари“ и да се прикрият следите от престъпно изхвърляне на отпадъци от местна фирма? Всъщност нещата са по-прости. Няма значение къде ще е депото, защото утре е края на света.

Майка ми ми е разказвала за друг край на света. Не съм запомнил годината, но това, което помня е реакциите на хората. Някои са започнали да ходят на църква, други не са излизали от кръчмите, но повечето са се снабдили с одимени стъкла, за да не пропуснат подробностите. Защото краят на света не е всеки ден, нали?

Всъщност краят на света е всеки ден. Причината не е в някакви божествени или астрономически катаклизми. Причината е в нас, защото така живеем. Отбиваме номера и не ни пука. Свикнали сме да живеем ден за ден. Свикнали сме, да преживяваме края на света всеки ден и не се страхуваме от него. По-лошо от настоящето, не може да бъде.

Вчера докато нямаше ток, застанах на прозореца. Градът беше тъмен и пуст. Само тук - там, фаровете на някоя кола проблясваха и изчезваха, като падащи звезди.

Нямаше какво да правя, освен да гледам в тъмното и да мисля. Замислих се, всъщност какво ми се иска най-много в този момент и разбрах, че то е нещо съвсем обикновено. Исках да си догледам филма преди края да настъпи. Сигурно Ринсуид, Двуцветко и компания, ще спасят света, както се случва във всяка добра приказка. Де да беше толкова лесно и с нашия свят. Свят примирил се да преживява своя край всеки ден. Всеки ден....