Снежинки преди Коледа

Мечо седеше пред прозореца и гледаше как снежинките падат и покриват всичко. Всъщност снежинките не падаха, а виелицата ги въртеше в в луд танц и ги превръщаха в непрогледна пелена.

Очите му се затваряха, а главата клюмаше, но той геройски гонеше съня.

-Няма пък да спя!- мърмореше Мечо.- Тази зима няма да спя поне до Коледа! Искам поне веднъж да посрещна Дядо Коледа.

Внезапно вратата се отвори и вътре връхлетя Зайо. Отърси снега от ушите си, погледна Мечо и кимна одобрително с глава.

-Добре! Държиш се смело. Аз мислех, че вече си заспал и ще пропуснеш Дядо Коледа.

-Ох! Не мога повече!- намуси се Мечо.

-Не се отказвай! Останаха само няколко дни и ако сега се откажеш, всичките ти мъки, ще отидат на вятъра.

-Няма да се предам! Само че, Зайо, колкото повече приближава Коледа, толкова повече се притеснявам.

-От какво се притесняваш? Ааааааа! Сетих се!- засмя се Зайо.- Няма смисъл да мислиш за това. Бил си достатъчно послушен и Дядо Коледа ще ти донесе подарък. Ще донесе и на мен. Нищо, че не се гордея с някои бели, които направих наскоро.

-Не е заради това, Зайо!- въздъхна Мечо.- Не се притеснявам за подаръците, а за нещо много по-сериозно. Виж какво е времето навън! Как ще дойде в това време Дядо Коледа? Ами ако в снежната виелица се загуби? Ами ако не може да премине през натрупания сняг. Сутринта проверих три пъти. Нито една пътека не се вижда вече.

-Хм!- замисли се Зайо.- Може би си прав. В този сняг дори и аз не мога да премина през гората, а съм лек като перце. Положението е сериозно! Трябва да измислим, как да помогнем на Дядо Коледа и то бързо.

-И да мислим и да не мислим, има само едно решение.- Изправи се Мечо.- Трябва да почистим пътеките от снега.

-Ама разбира се, Мечо!- скочи Зайо.- Ще разчистим всички пътеки и дори полянките!

След минути двамата другари, навлекли по два чифта зимни дрехи се заеха със задачата. Вятърът се опитваше да отнесе шапките им, пълнеше очите и муцунките им със сняг, но те не се отказваха. Хванали здраво лопатите, разчистваха пътеката без да се обръщат назад.

Ако се бяха обърнали поне за миг, щяха да видят, че вятърът веднага навяваше нов сняг на почистеното. Само че, двамата нямаха време за такива неща. Коледа беше близо, а имаха толкова много пътеки да почистят.

-Хей! Вие добре ли сте?- чу се глас през виелицата.- какво правите в тази буря навън?

Скрит в хралупата на едно вековно дърво, Старият бухал ги наблюдаваше с интерес.

-Почистваме снега, за да може да мине Дядо Коледа!- извика Мечо, но бухалът не го чу.

-Чистим снега, за да дойде Дядо Коледа!- извика и Зайо.

Вятърът утихна за кратко, а Бухалът се засмя и смехът му прокънтя в цялата гора.

-Той, сигурно пак не ни е чул.- рече Мечо.- Ще му кажа пак. Почистваме снега, за да може да мине Дядо Коледа! Чу ли?

-Чух още първия път.- през смях отговори Бухалът.- Чух и точно затова се смея. Кой ви е излъгал, наивни глупачета, че за да дойде Дядо Коледа, трябва снегът да се почисти?

-Идеята беше на Мечо!- защити се веднага Зайо.

-Пък Той веднага се съгласи! - не остана назад и Мечо.- Само не разбирам, защо ни наричаш глупачета?

-Защото сте такива!- отговори Бухалът.- Малки глупачета. Ако бяхте по-големи, щяхте да знаете, че за да дойде Дядо Коледа, не е нужно пътеките да са чисти. Дядо Коледа лети с шейната високо в небето, а когато се спусни долу му е нужен сняг, много сняг. Колкото повече сняг има, толкова по-бързо се носи шейната му.

-Може и да си прав.- почеса се Мечо.- Аз досега не съм виждал как идва Дядо Коледа. Все заспивам още при първия сняг.

-И аз не съм виждал.- призна си Зайо.- Нали съм роден през пролетта и това е първата ми Коледа. Значи не трябва да правим нищо? Просто трябва да се приберем и да чакаме?

-Разбира се!- усмихна се Бухалът.- Просто се приберете на топло и чакайте. Дядо Коледа ще дойде.

-Ама наистина ли не трябва да правим нищо, за да му помогнем?- не вярваше Мечо.

-Наистина! Всъщност има едно нещо, което може да направите. Молете се да има сняг. Много, ама много сняг. Хайде вървете си в къщи!

Мечо и Зайо, не чакаха второ подканване. След минута бяха пред камината и се опитваха да стоплят премръзналите си лапи.

Навън вятърът пак се развихри, а от небето снежинките падаха ли падаха. Танцуваха в луд танц, скривайки всичко зад непрогледна пелена.

-Виж, Зайо!- прозя се Мечо.- Виж колко много снежинки има. Щом има много снежинки, ще има много сняг и много подаръци за Коледа.

-Ще има, Мечо.-залепи нос на прозореца Зайо.- Тази Коледа ще има и сняг и подаръци. И най-хубавото е, че не трябва да правим нищо. Снежинките ще се погрижат всичко да е наред.