Не вреди

В едно далечно царство преди хиляди години царувал един стар Цар. Бил добър цар. Грижел се за всичките си поданици, съдел справедливо, а данъците, които налагал било поносими.

Царят разбира се не винаги бил стар, а старите хората помнели, че бил различен. Тогава обичал забавленията и парите, а поданиците му често изпитвали гнева чу. Палел се от най-малкото нещо и тежко на този, който в този миг се намирал наблизо. Виновен или невинен, често нещастникът се прощавал с живота си.

С годините Царят се променил. Съжалявал за жестокостта си на младини и най-вече за злото причинено на невинни хора. Никой не знаел причината за промяната, но от години царят не бил наранил или обидил нито едно живо същество. Не само към хората, а и към животните, птиците, рибите и насекомите се отнасял с внимание и грижи.

Често Царят събирал придворните си и им обяснявал, че държи в неговото царство нито едно живо същество, да не пострада. Говорел така и пред хората, които срещал при ежедневните си разходки.

-Всички живи същества са братя!- казвал Царят.- Всяко от тях носи нещо добро в себе си и него трябва да виждаме. Най-големият грях е да навредиш волно или неволно на друго живо същество. Най-важното е да не нанасяш вреда на света и съществата, живеещи в него. Няма значение, дали са хора или безсловесни твари. Всички имат право на живот и помощ.

-Всички ли?- питали хората.- Дори и домашните животни, които ни служат за храна?

-Всички! - отговарял Царят.- Аз отдавна не ям месо, защото не е хубаво да се убива, дори да умираме от глад. Аз пуснах моите животни на свобода и бих желал и вие да направите същото.

-Наистина ли всички живи същества носят добро в себе си? Дори и убиецът, който миналата седмица уби три деца.

-Да! Постъпката е жестока, но вярвам, че и в този човек има добро, повече от злото. Трябва да събудим доброто, а не да го съдим.

Хората задавали още много въпроси и не винаги били съгласни с Царя си, но той упорито държал на своето.

-Най-важното е да не вредиш на другите и няма значение, какви са те!

Царят дотолкова вярвал, че всички на този свят са добри, че разпуснал войската. Скоро съседните владетели започнали да присвояват земите на царството, но Царят не се ядосвал.

-Сигурно си имат свои причини, да постъпват така.- казвал той за съседите си.- Сигурно го правят за добро, а дори да е обратното, не съм аз който мога да осъдя постъпките им.

Един ден при Царят дошли двама от поданиците му и поискали помощ и съвет. Кучето на единият се отскубнало от синджира си и нахапало другият, който минавал по улицата.

-Нищо не се е случило!- отсъдил Царят.- Нето кучето е виновно, нито стопанина, а пострадалият се е отървал леко. Прегърнете се и се помирете!

-Но, Ваше Величество!- възкликнал ухапаният.- Аз не се сърдя на стопанина, а се притеснявам за кучето. Познавам го отдавна, но никога не ме е лаело дори. Сега налита на всеки, който види.

-Така е, Ваше Величество!- съгласил се стопанинът на кучето.- Не мога да го позная. Налита дори на мен. Сигурно го е ухапала бясно животно и може да предаде заразата хора и животни. Щях да му спестя мъките, но стражите ме спряха. Били сте забранили, да се убиват животни. Затова молим, да направите добро и да не се мъчат и хората и кучето.

-Ще направя добро!- рекъл Царят.- Само че, не както искаш. Не може да наричаш добро, убийството на беззащитното животинче. То не е виновно, а ти не си достоен стопанин. Затова конфискувам кучето ти, а на теб налагам глоба. Сега си вървете, а стражата да доведе веднага кучето тук. Дори да е болно, с добрината ми ще го излекувам.

Двамата тъжители си тръгнали мълчаливо, но щом излезли от двореца, ухапаният не могъл да се сдържи.

-Глупак е нашият цар! Добър цар бил и правел само добро. Глупости! Не е добро, да спасиш живота на кучето, ако това е възможно да навреди на много невинни хора и животни. Добър цар е не този, дето гледа да прави само добро на всички. Добър цар не е този, дето гледа да не навреди на някого. Един добър цар трябва да взима разумни решения, а не добри.

-Е, не си съвсем прав!- засмял се собственикът на кучето. - Не за това, какъв трябва да бъде един добър цар, а за постъпката. Този път, май постъпката на царя, ще донесе добро на цялото царство. Ще имаме нов цар и се надавам той да може да взима разумни решения, които ще са добри за царството, без да се страхува, че може да навреди на някого.