Един ден мишките в старата гора решили, че вече не могат да търпят. Омръзнало им било все те да са виновни за всичко и все тях да гонят. Омръзнало им било, всеки хищник да ги хапва, когото поиска. Омръзнал им бил, този миши живот.
-Не може така! - рекли си мишките.-Повече не можем да търпим, да ни мачкат. Омръзна ни, вечно да живеем в страх. Трябва да направим нещо, за да променим нещата!
Само че, нито една мишка, не знаела какво трябва да се направи. Поотделно били слаби и беззащитни, а и нямало гении сред тях, затова решили да направят общо събрание. Решили да се съберат заедно и заедно да решат, какво трябва да се прави.
Само че, събирането на всичко мишки на едно място, не било лесно. Мишките са страхливи същества и рядко някое излиза от дупката си, ако няма много специална причина. Всичко извън дупката им ги плаши. Няма друго място освен дупката, където да се чувстват в безопосност.
Само че, нямало как да се съберат всички, дори в най-горямата дупка на света. Затова след дълго умуване, решили да се събранието да се проведе на едно скрита поляна в следващата безлунна нощ.
Нощта дошла и мишките се събрали и започнали да умуват. Умували, умували и накрая измислили, какво да правят.
Решили да направят миша войска многобройна, силна и смела. Войската щяла да ги защитава, войската щяла да прогони хищниците и да направи гората един чудесен миши свят.
Първо мишките избрали за генерал най-стария и мъдър мишок. После направили знаме на войската, а за герб единодушно избрали, изправен на задните си лапи лъв.
-Сега вече, никой не може да ни уплаши!- радвали се мишките.- Само при вида на нашата войска, всеки враг, ще се скрие в дупката си. Ще се уплаши от броя ни, а когато види флага ни с царя на животните, ще побегне през девет гори в десета.
Радвали се мишките и огласяли поляната с виковете си, докато в близките храсти се чул шум.
Дали вятърът разрошил листата, дали животно настъпило суха клонка или просто им се счуло, никой мишка не разбрала. Цялата смела войска се пръснала в бягство и не спряла, докато не всички мишки не се заврели в дупките си.
На поляната останал само генералът, защото бил толкова стар, че не виждал и не чувал нищо и знамето със страшния герб.
На другият ден мишките се събрали отново. Този път се събрали по светло, на един гол планински връх. Малко били засрамени от нощното приключение, но когато видели знамето с гордия и страшен лъв на него, отново се почувствали силни.
-Вече, никой не може да ни уплаши!- радвали се мишките.- Само при вида на нашата войска, всеки враг, ще се скрие в дупката си. Ще се уплаши от броя ни, а когато види флага ни с царя на животните, ще побегне през девет гори в десета.
В този миг някаква сянка закрила за миг слънцето. Дали бил ястреб или просто облаче, никой не разбрал.
Пръснали се мишките в бягство, скрили се в дупките си и забравили завинаги смелите си планове. Само две малки мишлета не могли да се примирят. Колкото и да мислели, не могли да разберат, защо се провалил блестящият план, който щял да промени бъдещето им.
-Не разбирам!- чудело се първото мишле.- Войската ми беше огромна, знамето чудесно, а с лъва на герба, не трябваше никой да ни уплаши.
-Да! И аз не разбирам. - чудело се и второто мишле.- Имахме си всичко, а само едно нещо не ни достигна и то е смелостта. Нали трябваше Лъвът от герба, да ни я предаде и на нас? Виж го лъва. Не е нито най-голямото животно, нито е най-силното, нито е най-умното, но всички животни го признават за цар. Покоряват му се, защото е най-смел. Със смелост печели всичките си битки. Няма войска и воюва сам, но пак побеждава.
-Ами сигурно знамето и герба, които е избрал лъвът, са по-добри от нашите.- сетило се първото мишле.
-Ха-ха-ха!- чул се смях от близкото дърво.
Мишлетата се скрили в дупката си, а когато се осмелили на погледнат навън Гарванът още се смеел.
-Ха- ха-ха! Знаме и герб имал лъвът. Ха-ха-ха! Смелостта, малки мишлета не идва от подобни глупости. Смелостта идва от сърцето. А там я няма и сто лъва да си сложите на знамето, все в дупките ще си стоите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар