Сериозно за референдума

От вчера започна официалната разяснителна кампания за първия референдум след 1990 година. Вече изразих отношението си с една приказка в предишната публикация, но днес искам да го направя и малко по-сериозно.

Има време до референдума, но поне аз имам ясна позиция и не ми трябва някой да ме убеждава, нито пък време за размисъл.

Въпроса, на който ще трябва да отговорим на 27 януари догодина, формално не касае проекта за АЕЦ Белене, но тази гнила история е повода.

„Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

За далаверата Белене съм писал много пъти тук и ако въпросът директно споменаваше проекта, може би щеше да е по-добре. Тогава с този референдум, щяхме да имаме идеална възможност, да затворим едно от кранчетата, пълнещо джобовете на енергийната мафия.

Тази мафия, дори не си прави труда да прикрива действията си.

С безогледна наглост, с лъжи и фалшификации, с платени медии и лобита на всяко ниво, се гони целта на всяка цена. Цената не е важна, защото ще я плащаме всички ние, както и двата милиарда изхарчени досега.

Проблемът е, че държавата е съучастник в тази далавера. Следите ще се заметат под килимчето, защото в далаверата участват политици от всички партии.

Историята със събиране на подписите за референдума е един чудесен пример. Манипулациите и откровените лъжи и заблуди за хората по време на подписката, си плачеха за намеса на прокуратурата, но бившия главен прокурор беше зает да си осигури топло местенце в КС.

Не реагира и изпълнителната власт, защото звънтенето на парите се чува и там. Не напразно историята с внезапно пръкналият се от нищото „стратегически инвеститор“ се внесе светкавично в парламента.

Някой помни ли, че обещаха в кратки срокове информацията, кой всъщност стои зад дружеството, да бъде проучена и изнесена? Само че, това няма да се случи, нищо че всички се досещат за какво става въпрос.

Но да се върнем на референдума. Вече казах, че бих предпочел въпроса да включва конкретния проект. При сегашната формулировка, нещата се размиват и на практика независимо от резултата, се развръзват ръцете на следващите управляващи, да правят каквото искат.

От всякъде се опитват да ни убедят, че референдума е наистина допитване за мнението на хората, но всъщност това е заблуда. Истинските причини за подписката направена от БСП, нямат нищо общо с интерес към мнението на хората в България.

Първата причина е, демонстрацията на вярност към финансовите и политическите бащици на партията в Русия. Втората е, че референдума беше идеален начин в предизборната година да се стегнат оределите редици и да се преброи електората.

Да, това беше идеален начин, да се направи репетиция преди изборите, но не се получи така. ГЕРБ няма желание за такова надмерване и подмени темата. Нещо повече, на този референдум, ГЕРБ също ще защитава позицията „Да“. Към тази групичка, ще се включат и „воеводите“ на Какакачанов, който отчаяно търси спасителна ракета, която да го изтегли в следващия парламент, а защо не и правителство.

Позицията „Не“ пък ще защитават два комитета, зад които стоят измислени и отдавна несъществуващи реално партии. Те нямат никаква обществена тежест и едва ли биха събрали заедно повече от 1% от имащите право на глас. За тях референдума е не кауза, а възможност да покажат, че са живи и повод да се тупат по гърдите, приписвайки си подкрепата на всички, които ще гласуват „Не“ .

При това разпределение на политическата подкрепа, резултатът е предизвестен, но за наше щастие, бариерата за брой гласували, която трябва да се преодолее, е недостижима.

Резултатите, каквито и да са, няма да са валидни, но това няма да попречи на следващите управляващи, да ги тълкуват, както им е удобно и да правят, каквото си искат, без да ги интересува мнението на хората.

Е, аз поне за себе си съм решил. Няма да участвам в този цирк. Няма да гласувам, не защото нямам мнение, а защото реално никой не се съобразява с него.

Всъщност вместо този референдум, бих бил искал да гласувам в друг.

Бих желал да дам моя глас в референдум, който определя насоките и границите на енергийната политика на България, за следващите двадесет или тридесет години.

Бих искал да участвам в такъв референдум, ако в него се води спор с факти и независими анализи, а не с партийни лозунги и груби манипулации.

Зная, че това няма да се случи. Съществуващият политически модел, няма да го позволи никога, защото това ще е неговия край и това е може би най-важната причина, поради която бих искал да има такъв референдум.
Не се опитвам да убедя никого, нито пък мисля, че написаното тук ще промени света. Просто заявявам, че моят отговор е НЕ.
НЕ на Референдума!
Не на играта на демокрация, която отдавна е прекрачила всички граница на манипулиране и демагогия!