Покрай празниците

Празници, празници, празници....

Тази година успях да започна почивката и празнуването малко по-рано. Заслужил съм си го, а и годината беше тежка. Човек има нужда от такива периоди, от дни, в които часовете, графиците и задълженията липсват. Не е задължително, дори празнуването, но накъдето и да погледнеш празничните елементи присъстват. Празници и фойерверки, фойерверки и празници.

И се уморих от празници. Още не са завършили, а се уморих, защото човек се уморява и от празнуване, а празничните дни в годината не са малко. Имаме ли нужда от толкова празнично настроение? Имаме ли наистина толкова празници? Или пък само използваме поводите, за да излъжем себе си, че сме добре?

В тези дни гледам филми. Гледам толкова филми, колкото не съм гледал през цялата година. Изгледах и „Паралелен свят“ и ми се стори, че всички живеем в един Долен свят. Гледаме Горния свят и желаем да сме част от него, защото там животът е по-добър.

Буквалният превод на заглавието е „С главата надолу“, но това не е точно. Всъщност хората и от Долния свят и тези от Горния свят, по един и същ неудобен начин кривят вратовете си и гледат Нагоре. Гледат към другия свят, защото всички са недоволни от този, в който живеят. Гледат към другия свят и търсят нещо, което им липсва, а забравят, че има по-лесен начин.

Хората могат просто да променят този свят, в който живеят. Щом не им харесва нещо, могат да го променят. Ако наистина го желаят силно, разбира се. Празниците, пожеланията, фойерверките и мечтите няма да променят нищо.

Само че, за това са нужни усилия. Много повече усилия, отколкото за да се празнува.

Наскоро slavuncho ме подсети за един стар виц, за безнадеждния песимист и безнадеждния оптимист. Някак ми напомниха позната картинка.

-Е, от това по-лошо не може да стане!- радва се непоправимият песимист.- Чудесен повод, да празнуваме!

-Може, може!- смее се непоправимият оптимист.- Може, но за празнуването си прав. Аз предлагам, да се напием по този повод.

И празнуваме и се напиваме, защото е човешко. После остава само главоболието, но с това сме свикнали. Главата може да боли от хиляди неща. Може да боли от мисли, от неприятности и безнадеждност или пък от преумора, а така поне преди главоболието имаме и приятни моменти.

Та така, покрай празниците ме налегнаха глупави мисли. Може би от скука или от винцето, което си сипвам вечер. Може пък и да е от филмите или от нещо прочетено.

Няма значение, остана още малко, пък после ще чакам следващите празнични дни.

Покрай празниците в края на годината, някои си правят и равносметка. Защо пък да не опитам и аз?

Добра ли беше годината ми?

Спокойна беше, но дали това означава добра? На фона на родната ни действителност, май спокойствието е лукс.

Какво загубих през тази година?

Нищо, което да ми липсва.

Какво спечелих през тази година?

Отново нищо, освен една година прибавена към възрастта ми, но нямам заслуга за това.

Постигнах ли нещо?

Не, защото съм същият какъвто бях и преди година.

Е, празниците скоро ще отминат. Каквото и да казвам ще ми липсват. Ще ми липсват дните, в които нямам график и задължения. Дните, в които мога да правя каквото поискам. Мога дори да празнувам или да ме налитат глупави мисли. Човек се нуждае и от такива дни и неща.

Весело посрещане на Новата Година!

И не прекалявайте с празнуването!