Името

Жълтото коте скучаеше, но това му харесваше. От сутринта се излежаваше пред печката, мъркайки блажено. От време на време отваряше едното си око, проучваше обстановката и отново го затваряше.

-Не може така!- сръчка го малката Ема.- На теб ти е хубаво, а аз скучая.

-Не мога да ти помогна.-измърка котето.- Вие хората, все бързате за някъде и все не стигате никъде. Правите хиляди неща, за които твърдите, че са ви интересни, а винаги скучаете. Няма ли някой ден, да се научите, да се наслаждавате на мига?

-Не сменяй темата! -нацупи се Ема.- По-добре измисли нещо, което да правим заедно.

-Можеш да полегнеш до мен и да те науча да мъркаш. - предложи веднага Жълтото коте.

-Не се приема? По-скучно е и от това, което правя от сутринта.

-Ама ти не правиш нищо.

-Не правя и точно затова скучая. Сега е мой ред, да предложа, какво да правим заедно. Хайде да си поговорим!

-Не ми се говори, а и няма за какво. С теб сме говорили за толкова много неща, че май сме си казали всичко.

-О, не! Винаги има за какво да говорим. Ето например.... Ох! А, сетих се! Сетих се, че не зная името ти. Никога не съм се обръщала към теб по име. В мислите си, те наричам Жълтото коте, но сигурно не се наричаш така.

-Това проблем ли е?- прозя се Жълтото коте.

-О, не! Всъщност, е проблем. За да те познавам истински, трябва да зная името ти.

-Не разбирам! Не разбирам връзката. Как името ми ще ти помогне, да ме опознаеш по-добре?

-Как ли? Ами името е част от теб. То те отличава от другите хора. Прави те отделна личност.

-Нима? Аз мисля, че нещата не са свързани. Аз съм си аз. Аз съм това, което съм. Това което ме отличава от другите, не е името. Аз съм това, което правя и говоря, а името няма значение.

-Не съм съгласна! Всичко на този свят си има име. Имената са важни. Например, когато кажем дърво, всеки разбира за какво става въпрос. Когато наречем това дърво ела, вече знаем почти всичко за него.

-Разбирам! Разбирам защо хората винаги наричат нещата с имена. Има хиляди дървета, които се наричат ела и те всички си приличат. Хората са дали името на това дърво, не защото то му е нужно, а за да могат самите те да правят разлика. Хората правят това, за свое удобство, а не защото дървото има нужда от името. Само че, това не върши работа. Хиляди дървета се наричат ели, но всяко от тях е различно.

-Ох!- замисли се малката Ема.- Опитваш се да ме объркаш. Дърветата са си дървета, а при хората и котетата е различно. Всеки човек си има име. Когато чуем името на някой и то ни е познато, в съзнанието ни изплува образът му. Ако зная името ти, всеки път, когото го чуя, ще съм сигурна, че това си ти. Зная ли името ти, няма да те бъркам с другите котета.

-Нима? Е, може би си права. Наистина аз мога да се нарека всякак. Мога да се нарека, с което име пожелая, но името, което ще избера ще ти каже нещо за мен. Може би, ще ти разкаже много малко, но ще ти разкаже. Виж при теб е различно.

-Защо да е различно?

-Ами защото ти не си избрала своето име. Избрали са го родителите ти. Името, което са избрали, ще ми разкаже нещо за тях, а не за теб.

-Не е така!- ядоса се Ема.- Наистина аз не съм избрала името си, но пък си го харесвам. Аз съм Ема. Може да има хиляди момичета на света с това име, но съм сигурна, че когато чуеш името, ще се сещаш за мен и само за мен. Затова е важно да има име, с което да те наричам.

-Добре, тогава ме наречи, както ти искаш. Избери някое име и ме наречи с него. Само да не е от някои от модерните, че белите мишки, ще ми се смеят.

-Ама разбира се!- зарадва се Ема.- Благодаря, че ми позволи! Ще ти избера най-хубавото име на света. Само да помисля малко. О, измислих! Ще те нарека Жълто коте! Харесва ли ти?

-Щом ти си го избрала, разбира се, че го харесвам! Нали си моята най-добра приятелка. -засмя се котето.-Ето, че поговорихме. Сега е моя ред да предложа, какво да правим. Предлагам, да се отпуснем пред печката и да те науча да мъркаш. Нямам голяма надежда, но все някой ден можеш да се научиш да се отпуснеш и да се наслаждаваш на мига. Хайде!