Като заговорихме за избирателният закон

В петък в народното събрание беше внесен поредният законопроект за избирателен закон. Този път предложението е за електронно гласуване. Преди време се говореше за задължително гласуване, за мажоритарен вот , снижаване или увеличаване на прага за влизане в парламента и т.н. и т.н..
Сигурно до изборите ще има още предложения. Не е лошо да има различни мнения. Само, че и този път промените в закона ще се решават на тъмно. Ще се преглежда всяка буква с безумната идея, че буквата на закона е по-важна от самият вот.
Спомних си двете мои гласувания преди 1989 година. Историите са смешни за мен и ще ви ги разкажа.
Влязох в казармата на 17 години. Не беше проблем, но точно две седмици преди рожденият ми ден имаше избори. Непълнолетните не гласуват и щях да пропусна това знаменателно събитие. Не бях включен в списъците и в изборният ден, като свободен ме сложиха на пост. Някъде към 18 часа виждам, че към поста тича с всички сили офицерът отговарящ за политическата подготовка на поделението.
Трябвало да гласувам. Губели се 0,001%. Ужас! Срам за образцовото поделение! Смени ме на поста, като сам застана, а мене ме изстреля към избирателната секция. Така и не разбрах, какво стана, когато стигнах там, но сигурно съм гласувал. Честа на поделението беше спасена, а аз се жертвах, като наруших закона по две точки. Даже и отпуск получих за това.
Втория път когато дойде време за избори бях студент. В деня на изборите се прибрах в родния си град и гласувах там. Прибирам се вечерта в София, а в квартирата ме чакат двама с черни шлифери и червени ленти „ОФ”. Бяха много учтиви, но ме закараха до най-близката избирателна секция и гласувах за втори път. После ме върнаха, извиниха се и ми благодариха за разбирането.

Тогава по закон имаше свобода на избора. Гласуването не беше задължително и формално всичко беше демократично. Само, че на партията, която държеше властта не и пукаше за закона. Тя беше закона, тя го пишеше и нарушаваше. Мислеше, че е вечна, а историята я прати там където и е мястото- на боклука.
Днес пак всички партии са се вторачили в закона, а забравят основното. Изборите се печелят с гласовете на обикновените хора.
Само, че е по-лесно да се пишат закони, които после да се нарушават, а не да се предложи нещо смислено, което да убеди хората да гласуват за дадена партия.
По-евтино излиза да се купи един глас, отколкото да се спечели.
Загубилите ще имат 4 години да плюят народа, колко е тъп, че не е избрал тях или не е гласувал и пак ще се вторачат в избирателният закон. Ще спорят за вида на бюлетината, а ще забравят хората, които трябва да я пуснат.
Аз, обаче на тези избори ще гласувам.
Ще гласувам, защото искам България най-после да се отлепи от дъното. Искам утре да сме по-добре от днес.
Надявам се този път това да направят повече хора и да докажем на политиците, че не закона за изборите определя какъв ще бъде пътят на страната ни. Определяме го ние, обикновените хора, колкото и слаби да сме поотделно. Покажем ли го веднъж, всеки ще трябва да се съобразява с нас. Това е пътят.
Щом американците успяха да изберат цветнокож президент, защо пък ние да не успеем да дадем този урок на политиците?

....

15 коментара:

  1. Винаги съм гласувала. Ще го направя и този път. Още не съм много сигурна коя партия ще избера, но си имам известни предпочитания. Цялото семейство гласуваме. Считаме това за свое право, не за задължение, а за право от което се възползваме.
    За изборите преди 1989 г. мога да говоря много, но ще спомена само един пример. На последните два избора, преди "промяната", гласувах против. Първия път напъхах предварително приготвена нарязана хартия от вестници. За втория път добих повече смелост и зачертах на кръст бюлетините. Бях се поинтересувала и разбрах, че това е верния начин. Нямаше никаква реакция! Моя глас беше отчетен, като подаден "ЗА".Съжалих за страха който брах, докато извърша това "престъпление" по тогавашните закони.
    След "промените", се разприказвах с няколко съседи на тая тема и се оказа, че и те са постъпвали по същия начин...Така беше тогава. Нямаше как да се изкръшка от гласуването. Както и да се гласуваше, гласът се броеше за положителен.
    Сега имаме право на избор, а повечето доброволно се отказват от него.

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  2. Да се откаже някой от правото си на избор за мене е глупост, кой каквото ще да ми разправя. Тези лафове за "протестни вотове" или "да накажем политиците, като не гласуваме" са добре дошли именно за тези, които най-малко заслужават да ни управляват.

    ОтговорИзтриване
  3. krotalka знам и за други хора,които го правеха. Сега можем, а се отказваме. Никога не съм увещавал някой да гласува за този или онзи.Аз самият не бих допуснал, някой да ме увещава. Винаги обаче съм казвал: Гласувайте!

    ОтговорИзтриване
  4. на Павел Борисов Николов
    Така е. Отказът от гласуване не променя нищо. Промените стават с гласуване. Когато всички го осъзнаят, и политиците ще се наложи да се променят.

    ОтговорИзтриване
  5. Не се съмнявам, че имаме правото и носим отговорността да гласуваме. Обществото, в което живеем го изисква.
    Пред мен стои единствено въпросът: За кого?
    Завиждам на твърдият електорат. При тях нещата са кристално ясни: това е тяхната партия, това са техните хора, те ще оправят всичко и за това гласуват без съмнения и угризения. Е, "техните" може и да са допуснали някои грешки, но... и т.н.
    Другата група са тези, които следят политическият живот и изграждат своето мнение далеч преди изборите. Може да не гласуват за една и съща партия, но гравитират в ляво, в дясно или центъра, но център-ляво или център- дясно :)
    Има и хора с потресаваща логика: ще гласувам за този, за да не спечели онзи... Тях не ги коментирам...
    В предпоследната група са тези, които категорично не гласуват и имат своите аргументи - не знам дали са добри или лоши, но са толкова достойни за уважение, колкото и на другите.
    Накрая са такива като мен - аполитични, аидеологични, невярващи в чудеса и не искащи да правят компромиси в името... на какво?!

    ОтговорИзтриване
  6. На последните избори – не гласувах - нямаше за кого. Сега знам, че беше грешка, защото с моя НЕ-глас дадох възможност на днешните ни управници.
    На тези избори ще съм първа, (не че имам фаворит). Тези избори вота ще е срещу а не за. – жалко, но факт. Да си лидер, да поведеш някого след себе си се иска кураж да се отстояваш.Скоро някъде попаднах на коментар за след военна България.Тогава командирите са давали заповед: „След мен”, а сега е: „Атака”.
    Не искам да атакувам, а да последвам, но няма пълководци за които да си готов до края. Ето така моя вот става не за, а против.
    Имаме право поне на това.
    Имаме право на глас, не на безразличие.

    ОтговорИзтриване
  7. България ще започне да се отлепва от дъното, чак след следващите избори. Теза по-ясни и от онези през 2005 година.

    ОтговорИзтриване
  8. на slavuncho
    Никога не съм се ръководил при гласуването от политиката или идеологията.Никога няма и да стана член на ,която и да било партия.Гласуването, обаче не ми отнема много време.Гласувал съм и за магаре и против.Съжалявал съм за гласа си, но това е моят начин да участвам в определяне на пътя, по-който ще върви страната.

    ОтговорИзтриване
  9. Paty, надявам се повече хора да го направят.Няма значение за кого.Това си е техен избор.Важното е да покажат,че имат позиция.

    ОтговорИзтриване
  10. БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ
    Съгласен съм.Може и да не се промени нищо, може и да стане по-лошо. Само,че няма как да прескочим във времето.Каквото стане -това. Преживяли сме доста управления, ще преживеем още едно.

    ОтговорИзтриване
  11. Аз мисля да гласувам с невалидна бюлетина. Така, предполагам, гласът ми няма да отиде автоматично нанякъде.
    Но, всеки ще прецени сам с разума и съвестта си.

    ОтговорИзтриване
  12. Поради това което се случи през годините "демокрация", не желая да давам гласа си. Мога да изредя много поводи да не гласувам, но има две причини които смятам за не подлежащи на коментар. Едната е липсата на закон за референдумите който позволява народа да направи своя избор навреме, а не да чака някоя "партия" да благоволи да му даде това право. Второто е закон за достъп до информация които да не дава възможност информация която засяга обществения интерес да бъде покривана.
    Двата закона биха дали право на българските граждани да имат правото и възможността за избор с настоящите закони тава право е компрометирано както и всяка партия и политик които го приема.

    ОтговорИзтриване
  13. За да се отлепиш от дъното трябва преди това да си го стигнал. Ама в тая бездънна яма...
    Пак няма да участвам във фарсове. Тая порнография става все по-отвратителна. Искам да гласувам за личности.

    ОтговорИзтриване
  14. ivo,
    и аз искам същото.Само,че когато стигнеш дъното затъваш в тинята и не можеш никога да изплуваш. Хубавото е, че животът не се измерва от мандат до мандат.

    ОтговорИзтриване
  15. krizt каза..."Отказът от гласуване не променя нищо. Промените стават с гласуване. Когато всички го осъзнаят, и политиците ще се наложи да се променят."
    При сегашните условия гласуването само ще узакони сегашната измет отново в парламента. Не искам да имам нищо общо с това!

    ОтговорИзтриване