-Чичо, нали и ти си бил ли някога дете?
-Разбира се, малка Принцесо. Всеки е бил дете, преди да порасне. Защо питаш?
-Защото всички възрастни казват, че са били деца и искали пак да станат. Какво му е толкова хубавото да си дете? Всеки по-голям от тебе ти определя правила. Това е хубаво, а другото лошо, това трябва, а това не. Когато си бил дете и на теб ли са казвали същото?
-Същото си беше, малка Принцесо. Като се замисля и ме понатупваха, когато не слушах. Въпреки това и аз понякога искам да съм отново дете. Когато си дете можеш да пееш, да се смееш високо, да подскачаш от радост и още хиляди дребни неща. За възрастните те са забранени. Ако ги направиш, веднага ще те посочат с пръст и ще кажат, че си луд. Затова обикновено децата не искат да пораснат и да бъдат оковани в скучният свят на възрастните. Помниш ли Питър Пан и Изгубените момчета?
-Това непослушното момче, което все пренебрегваше Тинкър Бел ли? Защо трябва да го помня?
-Малка Принцесо, май трябва да прочетеш пак книгата.
-Не съм я чела? Гледах филмчето на „Дисни”. Така и не разбирам, защо възрастните не могат да правят, каквото си поискат. Те са големи и силни и никой не може да им издърпа ушите.
-Май трябва да започна отначало, малка Принцесо. Ще се опитам да ти го обясня по-просто. Децата са като чисто бял лист хартия. Попиват околният свят и всичко оставя следи върху листа. Той е голям и има много място, но малко по-малко се изпълва и вече няма място. Колкото повече е пълен листа, толкова повече тежи. Когато листа се напълни ставаш възрастен човек. Върху листа има много хубави неща, но има записани и много забрани. Точно те пречат на възрастните хора, да се отпуснат и да правят нещата, които наистина искат. Възрастните постоянно правят справка в листа, какво може и какво не...
-Чичо, ами не може ли просто да изтрият от листа нещата, които не им харесват и пак да правят нещата, които харесват? Нали постоянно повтарят, че искат да станат пак деца? Пък и казват, че старите хора били като малки деца. Сигурно ако много искат, могат да го направят.
-Сигурно могат, малка Принцесо. Сигурно от листа могат да се изтрият много неща. Времето е най-добрата гумичка. Лошото е, че трудно можем да избираме какво да изтрием и какво да остане. Обикновено времето трие безразборно нещата на листа. Сигурно често си чувала, как възрастните търсят детето в себе си?
-Чувала съм. Дали пък времето не изтрива и детето, а възрастните го търсят напразно?
-Не го изтрива, малка Принцесо. Нищо не може да изтрие детето в нас. Просто, когато го търсим минаваме покрай него, но не можем да го познаем. Търсим едно щастливо дете, а във възрастните него го няма. Има едно объркано и уплашено от много съвети и забрани дете. Свило се е в ъгъла и мълчи. Свикнало е да му се карат и да го наказват за всичко и се е затворило в черупката си. Много рядко в очите му проблясва игривото пламъче на детството.
Затова почти никой не може да го намери. Затова и умните деца, не искат да пораснат. Затова и всеки възрастен, иска да стане поне за малко отново детето, което е бил. Разбра ли, малко Принцесо?
-Мисля, че да, но още искам да порасна. Щом детето си остава в нас, сигурно може да си остане същото. Сигурно може да вземе гумичка и молив и да изтрие всички лоши неща от листа и да рисува, рисува...
Сигурно може. Трябва да има начин!
-Пожелавам ти да успееш, малко Принцесо! Къде тръгна?
-Ще си пусна пак филмчето за Питър Пан. Може пък да не е чак толкова лошо момче.
....
Детето в нас!?Отново ме накара да се замисля до като четях тези редове,хубав постинг,тъжно се усмихнах:)
ОтговорИзтриванеИскам цял жиивот да си остана дете за да не избирам какво да трия.Със белия лист!!!
ОтговорИзтриванеХубава история ... и аз ще си пусна филмчето за Питър Пан :)
ОтговорИзтриванеМного сладко!Допадна ми и ме замисли!
ОтговорИзтриванеточно вчера превърших Питър Пан(книгата!) и в момента и на мен ми се въртят такива мисли в главата...в някоя книга бях прочела(съжалявам,ще цитирам по спомен),че ''всички имат детство,независимо какви хора са станали като са пораснали"...затова все си мисля,че причината,поради която големите толкова искат да се върнат назад е защото детството е единственото със сигурност случило се нещо в живота им...нещо повече,то се случва на всички и няма нужда да се оправдаваш,че си сторил това или онова...съжалявам,не мога да сиоформя добре мислите в думи,но надявам се схванахте идеята;)
ОтговорИзтриване@Силвия Тенчева,усмивката не трябва да е тъжна.Просто пусни детето, то да се усмихне.
ОтговорИзтриване@byrkanica66 , листът никога не е бял. На него има записани и хубави и лоши неща.Важното е хубавите да са повече.
@Краси, пусни си го.И аз си пускам от време на време детски филмчета. Скришом:).
@Мира Монева, днешното ти стихотворение също ми хареса и като допълнение към темата. Поздравления за него!
@lin ,схванах идеята.Това,че не сме доволни от живота си, ни кара да търсим по-приятни неща в миналото.Сигурно и това е причина.
Както винаги, много добре разказано :)
ОтговорИзтриванеВсички сме пораснали деца, които се отдават единствено по носталгията на отминалите лудории. Аз напоследък се улавям, че не ми пука дали ще ми лепнат етикет "луда", ако направя нещо щуро - примерно да газя в локвите, когато вали; да се смея високо и непринудено, когато ми е смешно - просто... давам воля на излишната си емоционалност. Освобождава - сами си поставяме окови, а жадуваме за свободата... :)