Мразя да обикалям по магазините. Обикновено знам какво ми трябва и влизам в най-близкият изпречил се на пътят ми и купувам каквото ми трябва.
Вчера тръгвах да си купувам дънки. Нямам претенции за марката. Искам най-обикновени сини дънки. Влизам в първият магазин и обяснявам какво искам. Номера не е проблем, но това, което ми предлагат определено не е за мен. Дънки много, но или протрити, или със странни джобове, или с разни петна и бродерии.
Обяснявам пак, много бавно и подробно какво искам, но новите неща, които ми предлагат са далеч от представите ми за класически сини дънки. Продавачката с мила усмивка ме убеждава, че не знам какво искам. Дънките, които предлагали били последни модели и били на мода. Всички носели такива.
Измъквам се и хуквам към следващият магазин, но и там положението е същото и продължавам обиколката. След три часа крача към дома с торбичка в ръка, но не съм щастлив. Определено това, което съм купил не съвпада с първоначалните ми желания, а това, че е модерно не ме утешава никак. Сещам се, че в скоро време трябва да обикалям и за обувки и в главата ми изникват кошмарни нови и модерни модели приличащи на нещо средно между плавник на земноводно и нов модел бомбандировач.
Остава ми да си предам на модата, да си боядисам косата, да си продупча ухото, да си татуирам половината тяло и да се превърна в метросексуален модерен мъж, мечта за всяка жена.
Или пък...
Или пък понеже в модните тенденции има цикличност, да стисна зъби и да дочакам времената, когато нещата, които харесвам да нося пак ще дойдат на мода. Спомням си едно такова време и идилична картина изниква в паметта ми.
Вечер е и седим в кафенето под старото кестеново дърво. Лятното слънце още изгаря кожата там където я докосне, но ние сме млади и не ни пука от нищо. С колегите сме на стаж в малко крайморско градче. Годината е .... Пристигнали сме, но ръководителят на групата ни зарязва и заминава обратно към София, за да се занимава с дипломантите си. В завода не искат да сме редовни, а ние нямаме и голямо желание да настояваме. Спането е уредено и имаме една сбъдната мечта. Цял месец на морето.
Още първата вечер открихме кафенето под кестена. В градчето почти нямаше туристи, хората бяха любезни, а спокойствието ни очароваше.
Седяхме и наблюдавахме залеза уморени, но щастливи от факта, че сме млади и сме заедно. Говорехме за живота и бъдещето и стана въпрос и за модата. Поводът беше новата рокля на една колежка. Историята на роклята беше цяло приключение. Приятелка на братовчедката на майка и имала сестра, която познавала братовчеда на една продавачка в магазин за платове. С нейна помощ успели да купят от този десен, който бил произведен в много малко количество, за мостра на Пловдивският панаир. След това историята продължаваше с издирване на модел и добра шивачка, но резултата си струваше. Срещу мен седеше едно приказно създание, от което не можех да откъсна очи. И точно тогава...
С крайчеца на окото си мернах някакво познато петно, обърнах глава на там и за моя изненада видях едно разхождащо се момиче с рокличка със същият плат и кройка. Потърках очите си, но гледката не изчезна. Даже се умножи. Сред излязлото на вечерна разходка множество забелязах още едно познато петно. После още едно и още едно и...
Когато се обърнах към масата, колежката беше изчезнала някъде. Услужливата сервитьорка ни обясни, че по някакво велико чудо на социалистическото планиране и търговия, платът който в град А се купувал с връзки, в град Б е пуснат, като обезценен.
Колежката се върна след десет минути. Беше в друга рокля. Обясни смяната с това, че я била изцапала леко, а ние се направихме, че и вярваме. Само сервитьорката не сдържаше смехът си, идвайки към нас с пълната табла.
Историята не свършва тук, защото точно пред масата, таблата се обърна и се наложи по-голямата част от нас също да сменяват спешно дрехите си, но поне се посмяхме.
Седим в кафенето под кестена и последните отблясъци на слънцето галят короната му. Срещу мен облечено в стар раздърпан анцуг седи най-прекрасното създание на света...
Знам, че някой ден модата от .... година ще се върне. Ще седя в някое кафене, в някой малък град, а срещу мен ще седи най-прекрасното създание на света. Знам, че някога този ден ще настъпи, но няма да е същото.
Аз ще съм се променил необратимо...
....
Едно време ще купуваме долари че ще ходим в кореком и нейсе ще си купим дънки.Те сега са толкова плитки че ще ми се види ......!Или широки или ония провисналите като наакани/извинете/Аз харесвам до кръста тясни каубойски дънки.Знаеш ли ходя във втора употреба щото иначе ще ходя гола!Там отвреме навреме има от едно време/ и много бокиуци/Пздрави!
ОтговорИзтриванеМисля си...
ОтговорИзтриванеПромяната на модата не ни променя.
Модата е феномен, чието съществуване, е необяснимо за моят посредствен разум :(.
ОтговорИзтриванеНай-удобно се чувствам без дрехи, но... няка къде да сложа "разните работи", които мъкна с мен. И тъй, в моите представи, идеалната дреха е нещо с много джобове и, разбира се, чисто :)))
А иначе, модата може да се върне, но няма се върнат по-синьото небе, по-големите звезди, а и съществата срещу нас стават все по-... хубави, разбира се!, че знам ли какво чете съществото напоследък :)))
Ех, прозвуча леко тъжно накрая...
ОтговорИзтриванеИ аз имам проблеми с някои изблици на модата - като потурите и чепиците на Малкия Мук, но какво да се прави - ще отминат, просто потрай малко.
Приказката за добрия кон под скъсания чул, нали? Така е и не съвсем - дрехите не определят човека, но говорят много за него. А очите и усмивката са онова, заради което дрехите нямат никакво значение - колкото и модерна да е рокялта...
Няма друг такъв заробващ дискурс като модата, който толкова да обезличава. Всеки уникат рано или късно става за ширпотреба, защото всеки иска нещо, с което да се отличи, а всъщност се получава точно обратния ефект.
ОтговорИзтриванеВинаги съм си мислела, че за мъжете е далеч по-неглавоболно да си намират дрехи - по простата причина, че в сравнение с дамската част от човечеството, са поне идея по-лишени от суета.
Но пък вкусовете се променят с възрастта, както и килцата ;)) На мен неотдавна ми се наложи да подменям толкова неща в гардероба, и то защото установих, че в рамките на две години сума ти неща са ми безнадеждно отеснели :)))
И трудно намирам дрехи, които са естетични и практични едновременно - днешните джиджави парцалки не отговарят на нито едно от двете.
Съгласна съм с теб,че класическия тип дънки отдавна липсват и не са това което тярбва да бъдат-изчистени,удобни и практични,нищо друго не ти остава освен да се воъражиш с търпение да се потопиш в някой софийски мол:)))
ОтговорИзтриванеЗа съжаление в магазините повечето неща за метросексуални мъже и "космополитън"-ски жени, за всички останали е много трудно. Не искам да правя реклама, но за мен и съпруга ми от години решението за спортни и удобни дрехи е пловдивската фирма Moritz, произвеждат дрехи за обикновени хора.
ОтговорИзтриване@byrkanica66 те и част от мъжките са прекалено плитки, но все още успявам да ги избегна:).
ОтговорИзтриване@Блага , така е. модата не, но времето ни променя за съжаление.
@slavuncho , имаме близки разбирания за модните тензенции. Ех какви времена бяха:).
@Таня Джекова , точно усмивката в очите ме крепи.Това е, което си струва.
@Хриси , при мен вкусът не се променя много с времето. наистина има разлика между дрехите,които съм носил преди 10 години и сега, но в общи линии търся изчистени и практични дрехи. такива се намират най трудно.
@Силвия Тенчева ,а когато си от малко градчекато мен? Не,че не съм ходил и в други градове за дрехи, но резултата не е по-различен.
@Еoc, ще проверя за фирмата. може да си им спечелила нов клиент.
Преди няколко месеца имах същия проблем. Тръгнах да си търся дънки и навсякъде попадах на модерни плитки. И аз обяснявах на продавачките, че не желая да показвам точно тази своя черта, но те ме уверяваха, че няма да намеря нормални. Бях бесен. Но в последния магазин в който влязох направо с въпроса "само плитки модели ли имате?" бях изненадан приятно не само от модела, но и от цената - 25лв. Така, че който търси, може и да намери.
ОтговорИзтриванеИ ние се променяме... малко или много вкусът се променя... поне при мен е така.Имам дрехи още от студентските години,които тогава са ми били любими и все още ми стават, но сега вече не ги харесвам. Не следвам модата... просто търся да ми допадне определена дреха... но след време вече не ми харесва.
ОтговорИзтриванеИзмислената машина на времето може да го връща назад, да те "изстреля" в бъдещето, но още никой не е успял да озапти настоящето и да го превърне в безкрай...
ОтговорИзтриванеЗа съжаление ние сме приказка с предизвестен край, който никаква мода не може да промени.
:-) непременно да разкажеш и за обувките, когато тръгнеш да ги купуваш.
ОтговорИзтриванеи аз си имам любими кройки и модели, но като няма - пробвам нещо ново и се изненадвам приятно понякога.
@ivo_isa, понякога се случва, но се налага да обикаляш, а аз това го мразя.
ОтговорИзтриване@RoujkaBG , аз ако можеш бих се връщал всеки ден с по един ден назад, но и това не става.
@Aria, ще разкажа аз:). Но имам стари връзки в един обувен завод и мисля да ги използвам:). все ще намерят нещо приемливо за мен.
Не е проблемът в модата, а в тъпите ни магазини и елементарни търговци. В голям европейски магазин за дрехи винаги намираш по много /и от всички номера/ точно от това, което търсиш. То и там има мода, ама тя не пречи на хората.
ОтговорИзтриване