Щурците се виновни. Знам, че са те но от това не ми става по-леко. Покривам главата си с възглавницата, но не помага. Запушвам ушите си с длани и се завъртам на другата страна, но пак ги чувам.
Свират ли свирят. Цял ден с това се занимават, а и през нощта продължават. Няма ли умора в тях? Кога спят? Защото аз искам да спя, но от тях не мога. Трябва да е от тях. Няма друга причина. Заспивам почти веднага, щом главата ми докосне възглавницата. Само понякога... Два или три пъти годишно не мога да заспя. Казват, че от нерви.
Нерви ли? Няма такова нещо при мен. Какво може да ме тревожи? Всичко е наред. Всичко в животът ми е подредено в рафтове и събира праха на времето. Наоколо светът се носи в луд галоп и виждам само преминаващите размазани силуети. Донякъде е добре в клетката, която съм си изградил, но всеки ден повтарям, че не я харесвам. Казвам, че искам да взема парцал и да избърша праха от рафтовете. Казвам, че ми се иска някой ден да сляза от влака и да походя пеш. Да видя силуетите отблизо и да стана един от тях.
Казвам... някой ден...
Дали го искам, обаче...
Сега искам само да заспя, но не мога. В далечината се чува воят на мотор. Приближава се и тръгва по улицата. На ъгълът чувам форсиране, свистене на спирачки, а после воят се отдалечава и заглъхва. Остават само щурците. Те са виновни. Скрибуцат, като оркестър от луди цигулари преди концерта. Настройват цигулките, късат струни и всеки си свири неговата мелодия. Не се интересуват, че не мога да спя.
Те са виновни. Не са нервите. Няма за какво. Нали искам промяната? Нима при първият не знак, а лек, едва доловим повей за промяна ще се уплаша? Някой друг може, но не и аз.
Само да спрат тези проклети щурци. Който е казал, че свирят хубаво сигурно не ги е слушал цяла нощ , когато не може да заспи.
Може би ги е слушал преди да си легне, а след това сънят е бил благосклонен към него. Може би, когато ги е слушал концертът вече е бил започнал. Диригентът е заел мястото си пред пулта, оправил е папионката си и е замахнал с палката. Сигурно музиката е била вълшебна.
Не ми остава нищо друго, освен да чакам диригента. Дали има такъв? Хубаво е и при хората да има. Замахва с плаката и всичко се подрежда. Не мислиш за промените, не се тревожиш на всеки завой на живота. Стоиш си в клетката и просто следваш с поглед палката...
Тихо е... Щурците млъкнаха. Сигурно диригентът е дошъл и след малко ще започне концертът.
Не. Не познах. Просто са почивали за малко и продължават с репетицията. Пък аз се замислям отново за тихият повей на промяната. Ако го пусна да ме докосне, може да се окаже, че зад него се крие ураган. Може пък да утихне преди да е набрал сила. Може да е просто вятър работа. Няма за какво да му мисля.
Само, че не мога да заспя. Не е от нервите. Щурците са виновни!
Няма ли най-после да млъкнат?
....
С диригент животът не би бил интересен ;)
ОтговорИзтриванеСкрибуцането ни настройва като индивиди,(или ни къса струните), за да изсвирим, в крайна сметка, собствената си мелодия...
Да употребя популярна фраза: "А всичко е на една ръка разстояние".
ОтговорИзтриванеПонякога и на мен промяната ми изглежда много далече, но от време на време се случва нещо, което набързо ни изритва в центъра на вихъра. И ако това нещо е хубаво, не ни се иска да се връщаме към предишния начин на живот. Защото ако се върнем, тогава тежи.
Имаше една разкошна книга от Стефан Цвайг по този повод - "В омаята на преображението"...
"Щурците свирейки (лебедовата си песен), умират...." :))
ОтговорИзтриванеИдеалната клетка е тази, в която не осъзнаваш, че си затворен. Няма абсолютна свобода, но имаш избор дали да се чувстваш затворен, за да те ограничат, или затворен, за да те предпазят :)
Невидимият диригент знае всичко най-добре ;))
За теб остава само да си изградиш комфорт, и да се настроиш на същата честота.
Бабо Мравке, где така?
ОтговорИзтриване- Бабо Мравке, где така?
- Тичам Щурчо за храна.
- А ти, где с таз гадулка?
- Днес Калинката е булка,
та съм канен на свирня.
- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- Ще поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан!
Така както щурците да виновни, че не можеш да заспиш, а не нервите ти ... така всеки ден търсим виновния другаде, а не там, където трябва -винаги искаме някой друг да обере парсата - да се разминем с капките дъжд ...както казваш поставяме се в клетка сами ... а после се опитваме да прехвърлим другиу отговорността за мухите и паяците по стените ... нека си пеят щурците ... никому не пречат ...
ОтговорИзтриванене са нервите разбира се, естествено добре се живее в подредения живот който прилича на лавица с кутийки. Всяка кутийка има свое име-работа, дом, жена, деца, рода,......
ОтговорИзтриванеНе се нерви естествено, щурците са виновни!
Може би дърводелеца направил тази лавица, може би магазина за почистващи препарати, дето затвори преди да си купим полиращ препарат за лавицата и сега виждам....мдааа преместих неволно кутийката и остана следа от нея на мястото на което е седяла с години. Понякога човек се чувства по-уютно в собствения си хаос, а не в подреден животец като аптека. Колко често сме щастливи от дребни неща и просто усмихнати от големите.
Щурците са виновни, Крис,няма кой друг да е
Владо,скоро бях в същата ситуация и обвиних луната,такова въртене,ставане,лягане,направо много тегаво,накрая в ранни зори се потопих в дебрите на съня,но дотогава всичко ми мина на лента ,не само денят,кризата,отношенията,положението и другите неща,направо живота,разрових и аз чекмеджетата на своята съвест и накрая се предадох на Морфей.
ОтговорИзтриванеНе,не,не са нерви! В никакъв случай!:)
ОтговорИзтриванеПреди време три нощи подред и аз преследвах едно щурче. Влязло в дома ми. Ставах посред нощ и оглеждах стаите – къде ли се крие?! Съпругът ми спеше спокойно. Накрая в просъница ме нахока – нервна съм била. Да оставя щурчето намира, то било символ на семейното огнище. И още повече – едно щурче , влязло в нашия дом, намиращ се в центъра на шумен и прашен град, го караше да се чувства щастлив, песента му го успокоявала и приспивала. А мен ме изнервяше.
После стана тихо. Забравих за щурчето, спах спокойно няколко нощи, докато при едно почистване го открих... Изсъхнало. Мъртво. Плаках. Сигурно е от нерви?!
Извинявайте,че няма да отговоря на всеки, но ще се получи цял постинг. Просто се чудех, дали наистина искам да променя нещо в живота си.Май вече разбрах и тази нощ, щурците няма да ми пречат.
ОтговорИзтриване