Защо работиш?

-Чичо, пак закъсня. Исках да те питам нещо, но вече си отговорих сама. Няма ли начин да работиш по-малко, да се прибираш по-рано, или пък въобще да не работиш?
-Няма начин, малка Принцесо. Мога да работя по-малко, мога и да сменя работата, но не мога да не работя. Малко са хората, които могат да си го позволят.
-Че защо? Защо трябва да работиш?
-Човек трябва да живее и да се храни, малка Принцесо. За това са нужни средства, а те идват, когато човек работи. Защо задаваш такива въпроси? Не си малка вече и знаеш отговорите.
-Не съм, но все си мисля, какво ще стана когато порасна. Още не съм решила. Искам много неща, но нали човек трябва да обича това, което работи? Пък как да обичаш нещо, което е заема повечето ти време, нещо което е задължително? Виждам и хора, които не работят нищо, пък пак живеят добре. Не може ли и аз като тях? Тогава ще имам време да се занимавам и с другите с неща, които обичам. Има ли начин да стане така или това са само детски фантазии.
-Всъщност има, малка Принцесо. Има начини, но повечето са или нечестни или щастливо стечение. Повечето хора, работят за хлябът си. Можеш да подбираш, какво да работиш, но някои нямат и този избор. Работят за другите и са напълно зависими от тях.
-Ами ако работиш за себе си? Например, имаш фирма и правиш само това, което ти харесва и което искаш? Можеш да си позволиш, всичко и когато ти омръзне да го смениш.
-Не става така, малка Принцесо! Първо не всеки може да се справи. Второ тази свобода е привидна. Винаги се налага, да правиш неща, които не харесваш. Всяка работа взима част от теб и накрая ако не внимаваш те променя. Нещата са свързани, и хубавото и лошото вървят ръка за ръка. Аз съм направил своят избор, а някой ден ти ще направиш своят. Ще си достатъчно голяма да решиш, какво точно искаш и как да го постигнеш. Ще решиш е какво и как да работиш.
-А, ти обичаш ли работата си?
-Хубав въпрос, малка Принцесо. Сегашната не. Харесвам я, влагам нещо от себе си и я работя отговорно, но обич не. Може би първата работа, която започнах обичах. Учих за да стана добър в нея и ми харесваше. Влагах всичко от себе си и време и енергия и сърце, но нещата не зависят само от теб. Всъщност въпросът е грешен. Това, което работиш не е задължително да обичаш. Трябва да го харесваш, за да можеш да влагаш нещо от себе си и да не ти тежи, но обич...
Обичта е друго нещо. Нея трябва да пазиш за близките, за хората, за нещата, които са вътре в теб. Трябва да я пазиш за тези неща, за да успееш да ги запазиш. Работата не е от тях. Преплетат ли се парите с обичта, обичта винаги губи. Изчезва и се заменя с нещо друго. А за работата, ще дойде време, когато ще си достатъчно голяма и ще знаеш какво искаш да работиш. Имаш време.
-Грешен отговор, чичо! Няма значение, какво ще работя. Важното е какво ще харесвам и обичам. И няма защо да чакам да порасна повече за да разбера, какво обичам. Може би не всички неща, но вече знам много от тях. А за работата... За нея наистина трябва първо да порасна.

.