Някъде по Коледа

Нощ е и само звездите проблясват по снежните преспи сковали земята. Всички хора отдавна спят и не виждат самотната шейна носеща се по звездното небе. Елените изпънали жили не спират неспирният си бяг. Кълба бяла пара излизат от ноздрите и обвиват телата им, но елените знаят, че нe трябва да спират. Умората не може да ги победи. Не и тази нощ. Още малко, още час два и ще са в къщи. Тази нощ свърши, а те бяха чудесен екип и се справиха.
В шейната белобрадият старец, усмихнат клати сънливо глава, а зад него празните чували подскачат и разсипват след нея облак от сребристи искри от гирлянди.
Долу хората още спят. Само тук там, свети прозорец и някой самотник е вперил очи в нощта. Дали забелязва шейната или само мислите си?
Старецът притваря за миг уморено очи, а после поглежда надолу и усмивката му изчезва. Там долу един комин привлича погледът му. Какво е това? Как е възможно? Пропуснал е един дом. Списъкът е точен и всичко в него е отметнато акуратно, а чувалът вече е празен. Не може да бъде!
Поводите рязко се опъват и шейната спира пред малка къщичка, потънала в тъмнина. Вътре е тихо и празно. Няма елха и за Коледа напомня само едно чорапче закачено на стената. Празно е.
Старецът въздъхва тъжно и се замисля.
-Здравей, Дядо Коледа! Знаех, че ще дойдеш и те чаках.-едно малко ангелче плахо пристъпва към него.
- Ами, аз такова... Нямам подарък... Нещо се е объркало, но догодина ще дойда първо при теб. Обещавам, само не плачи. Искаш ли шапката ми!
-Не я искам, дядо Коледа! Тя ти трябва. Навън е студено, а не трябва да настиваш!
-Ами тогава...- измънка старецът и прерови джобовете си, но намери само едно малко елхово клонче.- Тогава ако приемеш, това ще бъде моят подарък. Не истинско коледно дръвче, но по-важното е символът, коледният дух и магията. Малко е, но ще го заредя с магия за цялата година.
Момичето пристъпи, пое клончето и се усмихна.
-Благодаря, но аз не те чаках заради подаръка. Исках да те видя и да пожелая нещо за мама. Писах ти, но сигурно писмото се е загубило. Забравих да му сложа и марка, а така исках да стигне до теб. За тази година е късно, но за другата нали няма да забравиш?
-Няма, ангелчето ми. Само кажи какво искаш и догодина първо от тук ще мина. Дори да се наложи да обърна света, но подаръкът ще е доставен навреме.
Малкото момиче пристъпи към Дядо Коледа, направи му знак да се наведе и прошушна в ухото му няколко думи. Усмивка озари лицето на стареца и в стаята сякаш изгря слънце.
-Обещаваш ли?
-Обещавам!

Слънцето едва беше изгряло, когато една нежна ръка погали косата на малкото дете.
-Събуди се, миличко. Дядо Коледа е минал вече и ти е оставил подарък. Малък е, но догодина ще се реваншира.
Малкото дете отвори очи, погледна грейналото лице на майка си и на свой ред се усмихна.
-Зная, мамо. Аз го видях и той ми обеща. Каза, че ще е за другата Коледа, но е успял за тази. Заех си, че ще успее, защото на Коледа винаги стават чудеса.

Някъде в Лапландия един белобрад старец още не спи. Отметнал е всички списъци, още веднъж и дори нестройното хъркане на джуджетата ме може да го разсее.
Всичко е наред и няма грешки. Няма пропуснати деца. Вече може да отдъхне до следващата Коледа.
Една сълза се спуска по бузата му, плъзга се по бялата брада и заблестява като звезда. Леден повей на вятърът се блъсва в прозорците и ги отваря. Втурва се в стаята, пътьом грабва сълзата и я понася високо в небето.
Коледната нощ е приключила и с утрото идва и снегът . Малки снежинки се гонят във въздуха, проблясват на слънцето и тихо покриват земята.
Малки снежинки- малки сълзи на щастие или мъка.
Никой не знае...

.